След дългогодишно прекъсване Може би любов е първият музикален филм, заснет в континентален Китай. Копродукцията с Хонконг, под режисурата на водещия ас Питър Чан, ни въвлича шеметно в колоритния свят на киноиндустрията, блясъка и тъмното минало на звездите, както и вездесъщите интриги в шоубизнеса. Ние Уън (Джаки Чън) решава да направи ретро мюзикъл, като ангажира за главните роли любовницата си Сун На (Джоу Сюн) и хонконеца Лин Дзиенндун (японската звезда Такеши Канеширо). Само че не подозира, че двамата се познават от много години, преживели са много тежки моменти заедно още в епохата, докато са били бедни цирково-вариететни актьори. Историята се заплита в любовен триъгълник и ретроспективни паралели. Филмовите снимки стават все по-трудни и на моменти дори сюрреалистично невъзможни.

Кейт отива да живее при своята леля от висшето английско общество скоро след смъртта на майка си. Лелята има сериозни намерения да уреди на племенницата си удобен, обществено приемлив брак. Но Кейт е влюбена в Мъртън, журналист далеч под нейното обществено положение. Леля й я заплашва, че ще я лиши от наследство, ако не прекрати неподходящата връзка. Кейт се сприятелява с богатата млада американка Мили, дошла в Европа по здравословни причини. Кейт урежда Мили да се запознае с Мъртън. Не след дълго тримата заминават на почивка във Венеция. Едва тогава Мъртън проумява какво си е наумила Кейт.

В тази психологическа драма Александра Гревил, която всички наричат Алекс, започва афера с по-младият от нея скулптор Боб Елкин. Елкин няма никакъв проблем да бъде с нея, стига тя да не възразява, че в същото време той е любовник и на неин познат – доктор Даниел Хирш. За Алекс Боб е начин да забрави неуспешния си брак и нещастно детство, докато за Даниел тази връзка е единственият начин да освободи потиснатата от еврейските традиции сексуалност.