По улиците на Дъблин - "Графтън Стрийт", ако трябва да бъдем точни - изморен уличен музикант (Глен Ханзард) се сприятелява със забавна чешка имигрантка (Маркета Ирглова). Той страда заради разбитото си сърце и потиснатите си амбиции; тя се изхранва като чистачка и е порядъчно дръзка. С развитието на връзката им, режисьорът и сценарист Джон Карни вплита прекрасните авторски песни на Ханзард в повествованието, където те се вписват така естествено, че може и да не забележите, че всъщност гледате мюзикъл. Без никакви специално поставени номера: само неспирно съчетание от музика и сюжет. Завладяващ и с великолепните изпълнения на известния музикант Ханзард (последно появил се на екран в "Къмитмънтс", на който "Веднъж" може да се счита за неофициално продължение) и даровитата пианистка Ирглова, филмът притежава страстно изящество, което си е напълно оригинално.
Роб Гордън е собственик на полуфалирал музикален магазин на задна уличка в Чикаго. Той продава музика по старомодния начин - на плочи, заедно с двама свои шантави помощници - смехотворния рок маниак Бари и своенравния неудачник Дик. Но не само бизнесът на Роб е на ръба - той напълно излиза от релси, когато гаджето му Лора го зарязва. Това го кара да преосмисли последните си провалени романтични връзки както той си знае!
Изпадналата рок звезда Дюи Фин бива уволнен от групата си и се сблъсква с цял куп дългове и депресии. Започва работа като заместващ учител на 4-ти клас в строго частно училище, където поведението и външният му вид оказват огромно въздействие върху учениците. Там се запознава със Зак - 10-годишен вундеркинд на китарата, който може да помогне на Дюи да спечели конкурса "Битката на групите" и така да реши финансовите му проблеми и да възвърне славата му.
Една от най-големите икони в историята на рока, Дюи Кокс имаше всичко: жените (над 411), приятелите (Елвис, Бийтълс) и рок’н’рола (тесни взаимоотношения с всички познати и непознати видове хапчета и прахчета). Но преди всичко, той имаше музиката, която го превърна от весело провинциално момче в най-великата рок-легенда на Америка.
В своето поетично есе за Боб Дилън Тод Хейнс предлага медитация над филмовата култура на 60-те години, цитирайки филми като Мъжки род, женски род (1966) на Годар, Нощ след тежък ден (1964) и Петулия (1968) на Ричард Лестър, 8 1/2 (1963) на Фелини и Скъпа моя (1965) на Джон Шлезинджър. Но това не е самоцелно демонстрирана киноерудиция - Хейнс изразява духа на киното през 60-те, така дълбоко повлияли политико-културната реалност, в чийто контекст Дилън става легенда.
9 цели парчета от най-готините банди днес, заснети на живо в академията "Брикстън". И равностоен брой бурни любовни сцени между главните герои: от началото до края. Да го кажем просто: 9 песни е филм за секс и музика. Тази простота, тази вдъхновена липса на комплекси е в основата на филма. Един от двамата главни герои: Мат, си спомня за бурната връзка с Лиса от Антарктида, където той е работил като експерт по ледниците. Лиса е американска студентка, посетила Лондон, а Мат я среща на концерт на модерната банда "Блек Ребъл Моторсайкъл Клъб" в академията "Брикстън". Това не са излишни подробности, защото филмът непрекъснато се връща в Академията. 9 пъти, за да сме точни, за да заснеме деветте песни от заглавието.