Петербургските бели нощи са пренесени в неназован град подобен на Венеция. Една вечер скромният (по собствените му думи) Марио вижда на един мост плачещо момиче и се влюбва от пръв поглед. Постепенно той разбира, че тя е наивно влюбена в друг, който е заминал без много обяснения преди година, с обещанието да се върне...

На 11 февруари 1858 г. малката Бернадет Субиру (Дженифър Джоунс), страдаща от астма и туберкулоза, отива за дърва близо до сметището на Лурд в съседство с границата с Испания. В една ниша в пещерата тя забелязва ярка светлина, в която стои красива приветлива жена, която я моли да идва всеки ден в продължение на две седмици. По-късно тя посочва и местото, от което бликва извор, чиято вода се оказва чудотворна. Почти всички смятат разказа на Бернадет за малоумен и подвеждащ, но от всички краища на Франция започват да пристигат поклонници, които вярват, че дамата всъщност е Света Богородица. Властите започват организирана борба срещу момичето, а Църквата в началото не взема никаква позиция и започна подозрително да гледа на Бернадет...

Монахинята от далечен руски манастир Наталия пристига в Москва 17 години след терористичния акт в театъра Дубровка. Тя е тук, за да организира възпоменателна вечер за жертвите на чеченските терористи, обсадили театъра през октомври 2002-а. Новината за стотиците загинали и взетата за заложник публика прогърмява по целия свят, но днес кървавият инцидент е почти напълно забравен. Организаторите и участниците в събитието, което според инструкцията на местните власти, трябва да бъде наричано „конференция“, се чувстват отритнати от обществото, защото напомнят за преживяния не толкова отдавна кошмар. Докато разказват за случилото се, научаваме и подробности от разтърсващата лична история на Наталия.

Вместо да продаде билярдната зала, притажавана от баща й преди смъртта му и да изплати дълговете, дъщеря му решава да я обнови и върне старата й слава.