Филмът е направен по известна истинска история, която се е случила в Япония, през 20-те години. Куче, което всеки ден изпраща и посреща господаря си на гарата. Господарят му умира внезапно. Тогава кучето в течение на 9 години, всеки ден в 5 часа отива на гарата за да чака господаря си, който пристигал с последния влак. Японците издигат паметник на мястото където кучето е чакало господаря си.
Мими Глосъп /носителката на "Оскар" Джинджър Роджърс/ иска да се разведе, затова леля й Хортенс /носителката на "Оскар" Алис Брейди/ наема добър адвокат, който да придвижи развода. Докато Мими очаква адвоката, в града пристига чаровният танцьор Гай Холдън /номинираният за "Оскар" Фред Астер/. Дамата решава, че това е очакваният адвокат и оттам следва поредица от комедийни случки, подплатени с много музика и танци. Филмът е номиниран в 5 категории за "Оскар", включително и за най-добър филм. Отнася само една статуетка, тази за най-добра песен "The Continental".
Роджър Бонд е ръководител на оркестър. Често симпатягата флиртува с дамите, дошли да послушат оркестъра. Веднъж той се влюбва в красивата бразилка Белина. За съжаление дамата е сгодена, но това на пречи на Роджър да се пробва. Когато оркестърът е поканен да открие новия хотел "Атлантико" в Рио, Роджър предлага на Белина да го придружи до родината си. С течение на времето на бразилката й е все по-трудно да реши дали иска да се омъжи за Хулио, или иска да продължи връзката си с Роджър.
Тъжна история от Иракски Кюрдистан през 80-те, която преминава през Ливан, Кипър, България и Германия. Близо 10 езика и диалекта се говорят в "Жената на моя живот", сниман основно в автономна област Кюрдистан на Северен Ирак. Автор на идеята и съсценарист на филма е кюрдският журналист Али Талиб. Шестгодишният кюрд Азад от Ирак е сгоден за Виан. Военните конфликти ги разделят, но след 13 години двамата отново се срещат на път към Европа. Това обаче не е краят, а началото на историята, която продължава с желание за отмъщение, тероризъм и една любов, способна да противодейства и на двете.