Бизнесът на Хенри Верду е свързан с много пътувания. Дейността му се състои в това да се запознава с богати стари моми, да печели доверието и банковите им сметки, а след това да убива злочестите жени, преди да продължи към следващото си завоевание. Чарли Чаплин преобръща представата за лъчезарната си чувствителност чрез тази поразителна черна комедия за семеен мъж, който тайно убива, за да издържа любимата си съпруга - инвалид и детето си. Приликата на Верду с безсмъртния Малък човек е бегла, но и изтънченото конте се отличава с някои комични прояви, а сред най-смешните са винаги безуспешните опити за убийство на грубата Анабела (Марта Райе). По време на излизането на този най-нетипичен филм на Чаплин, светът не беше готов да се изправи пред смъртта и да се усмихва след това. Днес, "Мосю Верду" се нарежда сред най-добрите творби на Чаплин.

Пепе льо Моко, шедьовърът на Дювивие, е представителен за онова голямо течение във френското предвоенно кино (от "Кеят на мъглите" до "Хотел Север"), което рисува "средата" с романтични и пленителни краски. Това са все филми, в които фаталността, лошият жребий, съдбата, често персонифицирана, се сливат с мрачната поезия на неуспелите бягства, пропуснатите заминавания, измамените надежди... Пепе принадлежи на митологията на киното." Реймон Шира

Богатата вдовица на един сляп, но затова пък ужасно ревнив учен, наскоро убит при експлозия при нещастен случай, започва да страда от кошмари, в които вижда, че последният й съпруг я преследва.

Дерек Чо има наистина лош ден. След като несправедливо е уволнен от работата си, разбира, че цялата сграда, където е адвокатската кантора е под карантина заради мистериозно опасен вирус. В офиса настъпва хаос, защото вирусът изкарва наяве най-първичните инстинкти на заразените. Обединявайки усилия с бивш клиент, Дерек се бори със зъби и нокти да достигне до последния етаж при изпълнителните директори, за да си уреди сметките веднъж завинаги.

Даян Форд е жена, която обича живота и свободата си. Тя работи като шофьор на камион и е напълно доволна от дългите часове зад волана, авантюрите за една нощ и дългите запои. Докато един ден на вратата й не се появява 11-годишният й син, който тя е зарязала преди десет години. Питър не е виждал майка си от бебе и няма желание да общува с нея, ако обстоятелствата не го налагаха - баща му Лен е в болница и той просто няма как да живее сам. Новата роля на майка първоначално никак не допада на Даян и тя чувства свободата си заплашена. С помощта на съседа си и с малко усилия от своя страна, тя се връща назад във времето, за да осъзнае, че миналото й никога не е било от най-лесните.