Бояджията Огюстен Буве и диригента от Парижката опера Станислас Льофор помагат на свалени над Париж английски летци. Тримата британски летци оцеляват, но са заобиколени от врагове. Налага се летците да заработят в екип с Огюстен и Станислас.

Трогателна история за деца, които обезвреждат мини на турско-иранската граница. Всички в малките селца около границата искат да гледат телевизия и да разберат как протичат военните действия в страната. Малкият Соран е единственият, който може да монтира телевизионните антени. Поглед към войната в Близкия Изток, през очите на обикновените селяни, живеещи в малки населени места някъде сред пустошта. "Костенурките могат да летят" е най-награждаваният ирански филм за последните 5 години.

На 6 юни 1944 г. войските на Съюзниците навлизат във Франция и с това е отбелязан края на нацистката окупация на Европа. Атаката е осъществена от най-голямата армия, която някога е била събирана - 3,000,000 души, 11,000 самолета и 4,000 кораба. НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН (в оригиналната си черно-бяла версия) ще ви плени с невероятен разказ за този знаменателен исторически момент - от подготовката на нападението, през грешките, до изхода на една от най-големите битки в историята - и всичко това от перспективата и на двете воюващи страни. Носител на 2 награди "Оскар" (1963 г., Специални ефекти и Операторско майсторство), НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН заслужено е признат за един от най-добрите военни филми на всички времена.

През лятото на 1944 г. красивата певица еврейката Рашел Стайн се крие от нацистите. Когато скривалището й е бомбардирано, тя и семейството й се присъединяват към група евреи, решили да избягат от немската окупация и да се прехвърлят на съюзническа територия. Но това, което започва като отчаян стремеж към свобода, скоро се превръща в кървава баня, от която Рашел едва оцелява. Тя приема фалшиво име и се присъединява към Съпротивата, чийто водач я убеждава да проникне в немските служби за сигурност, за да спаси сина му от екзекуция.

Историята в наградения филм е повече от интригуваща: те се случва в един кон концентрационен лагер, където е пратен най-добрият фалшификатор на пари в нацистка Германия. Именно там той въвлечен в секретна операция по фалшифицирането на пари на най-големите страни, врагове на Вермахта по това време.

През 1945 г. младият американец от немски произход Лио иска да помогне на старото Отечество и постъпва на работа като кондуктор в компанията "Центропа експрес". Скоро открива, че е пионка в играта между могъщия елит и нелегални нацистки терористи.

Главната героиня във филма е полско момиче Зося Гловацка. Девойката се влюбва в млад украинец на име Петро Хапиню. Родителите на Зося обаче, са против влюбените да сключат брак, тъй като искат да омъжат дъщеря си за по-възрастен богат поляк-вдовец. Но идва лятото на 1941 година и в селото пристига хитлеристката армия. Тя бе посрещната от местните украински фашисти с радостните възгласи „Слава на Хитлер! Слава на Бандера!“. Така настъпва и новият ред в селото. Като за начало националистите избиват евреите, с които по-рано съжителствали мирно. След това в списъка за “неправилни националности“ се озовават и поляците. Така започва „Волинското клане“ – масови зверски убийства на поляци от бандите на УПА (Украинска въстаническа армия – мащабна военна сила на Организацията на украинските националисти). Целта им бе етническо прочистване на украинската нация от други “мръсни“ нации.

През 1959-а малкият Ингемар живее с умиращата си майки и злобния си брат. Той се справя с несгодите на живота, като постоянно се сравнява с тези, които са по-зле от него като кучето Лайка, изпратено на ракета в космоса. Ингемар започва все повече да се идентифицира с Лайка, докато здравето на майка му напълно се влошава. Скоро Ингемар е изпратен да живее с чичо си Гунар и леля си Ула. За първи път момчето се оказва в среда, където роднините му го обичат и го обгръщат с внимание, а съучениците му го харесват. Когато майка му умира, той вече е спрял да се сравнява с тези, които страдат повече от него и живее със спомените за чудесното лято при чичо си и леля си. Филмът е по автобиографичния роман на Рейдар Йонсон.

Елизабет Батори има трудно детство. Често получава пристъпи на необуздан гняв и истерия, съпътствани от необяснима агресия. Съвременните учени изказват предположения, че е страдала от епилепсия, но това не е доказано. Когато е на 11 г. баща й - Георге Батори умира, а майка й - Ана Батори я праща за възпитание при семейството на годеника й. На 14 г. момичето забременява след кратка връзка с момче от близко село и е изпратена да роди тайно. През 1575 год, едва на 15, е омъжена за граф Ференц Надашд, с който се оттеглят в замъка Шейде изолиран в полите на Карпатите.