Декември 1897 година, Париж. Едмон Ростан няма още тридесет, а има две деца, които трябва да бъдат хранени и обличани. Минали са две години, откакто той не е написал нито ред. В отчаянието си той обещава на своя покровител да напише нова велика и весела пиеса в стихове. Зарадваният благодетел определя дори и датата на премиерата на пиесата. Малкият проблем обаче е, че Едмон има под ръка написано само едно заглавие.
Кинотворба, в която си дават среща хореографията и поезията. Съпреживяваме съдбата на артистична трупа, съставена от изгнаници-аржентинци във Франция.