Допреди появата на MTV и на музикалните клипове феновете на рокендрола гледат игрални филми за техните любимци - от забавните истории около Нощ след тежък ден или психеделичния Жълтата подводница на "Бийтълс" до филмираните концерти на "Ролинг Стоунс" Gimme Shelter и на "Лед Цепелин" Песента остава същата. Когато през 1982 г. излиза Пинк Флойд: Стената, филмът се оказва без аналог. Създаден по концептуалния албум на Роджър Уотърс, този също толкова концептуален филм на Алън Паркър предизвиква лавина от противоречиви реакции. Почитателите на среднощните зрелища го обожават, докато други му лепват етикета "филм за наркотиците", а трети така не го и разбират. Както и да го наречете, Стената е изключително визуално преживяване. Роджър Уотърс черпи вдъхновение от събитията, произтичащи в неговия живот - оттам се раждат албумът и сценарият за филма.

Пълнометражният дебют на режисьора Даниел Риберо, който е адаптация на краткия му филм от 2011 г. "Не искам да се прибирам сам", спечели две награди на тазгодишното издание на "Берлинале" и събра овациите на кинокритиците. Леонардо е незрящ тийнейджър, който се стреми към самостоятелност и поне малко лично пространство в ежедневието си, управлявано от свръхгрижовната му майка. Запознанството с новодошлия в училище Габриел преобръща начина, по който Лео вижда света, поставя на изпитание отношенията му с най-добрата му приятелка Джована и разкрива пред момчето красотата и болката от първата любов.