Нансал, най-голямата дъщеря на номадско семейство от Монголия, намира едно малко кученце в полето и решава да го занесе у дома. Но баща й се страхува, че то ще им донесе лош късмет и настоява Нансал веднага да го изхвърли. Въпреки това, момичето иска да задържи кученцето и се опитва да го скрие от строгия си баща. Когато идва време семейството да се премести в друг лагер обаче, той завързва животното и го изоставя. Сега двете мъничета трябва да докажат, че приятелството им може да пребори всяка трудност. "Пещерата на жълтото куче" е разказ за вековната връзка между човека и кучето - връзка, която номинираният за Оскар режисьор прекроява и пречупва през монголските вярвания и обичаи.

Филм за домашното насилие, който търси отговор на въпроса защо жената-жертва остава средно 10 години с агресивния си съпруг. История за едно семейство, в което нищо не е каквото трябва да бъде: домът е ад, любовта – болка, а закрилата поражда ужас. Режисьорката Исиар Болайн прави Вземи очите ми, за да потърси отговор на въпроса защо жената, подложена на домашно насилие, остава средно десет години с агресивния си съпруг. Защо някои дори настояват, че още са влюбени в този човек? Финансовата зависимост й се струва недостатъчно обяснение на факта, че всяка четвърта жена в "развитите страни" в някакъв момент от живота си преживява такава връзка.

Жустин е първа година студентка в ветеринарен университет. По-голямата й сестра учи в същия курс там. Жустин е строг вегетарианец, обаче ритуално е принудена да хапне месо. Първоначално започва да изпитва неблагоприятни ефекти, и скоро развива жажда за сурово месо...най-вече човешка плът...