Пълнометражният дебют на режисьора Даниел Риберо, който е адаптация на краткия му филм от 2011 г. "Не искам да се прибирам сам", спечели две награди на тазгодишното издание на "Берлинале" и събра овациите на кинокритиците. Леонардо е незрящ тийнейджър, който се стреми към самостоятелност и поне малко лично пространство в ежедневието си, управлявано от свръхгрижовната му майка. Запознанството с новодошлия в училище Габриел преобръща начина, по който Лео вижда света, поставя на изпитание отношенията му с най-добрата му приятелка Джована и разкрива пред момчето красотата и болката от първата любов.

Годината е 1925-а. Една зловеща катастрофа оставя Фрида с потрошено тяло и я лишава от възможността да има деца. След месеци на терапия и болезнено възстановяване, по време на което тя излива чувствата си върху платното, Фрида се изправя на крака и посещава вече признатия художник Диего Ривера за професионално мнение. Диего е запленен както от творбите й, така и от нейната стремителност и магнетизъм. Тази среща се оказва повратна точка в съдбата на двамата.

Необратимо. Защото времето разрушава всичко. Защото някои действия са непоправими. Защото човек е животно. Защото желанието за отмъщение е естествен импулс. Защото по-голяма част от престъпленията остават ненаказани. Защото загубата на любимото същество действа като шок. Защото любовта е извор на живота. Защото времето разкрива всичко. И доброто, и лошото.

Сексоложка, която никога не е стигала до оргазъм, садомазохистка, която не може да има интимни отношения, гей двойка, която се колебае дали да отвори връзката си и хората, чиито пътища се преплитат с техните. Свързва ги модерен подземен салон, който всички те посещават, за да удовлетворят сексуалните си желания... и не само.