Един от най-хубавите филми на Хичкок от 40-те години, в който Джоузеф Котън играе прословутия убиец на "весели вдовици", намерил убежище при семейството на сестра си в малко градче. Акцентиращ върху бавното осъзнаване от страна на младата Чарли, че нейният мил, щедър и красив чичо всъщност и хладнокръвен и циничен убиец, филмът е не само психологически интригуващ (и чичото, и племенницата се казват Чарли, а той се появява в градчето в отговор на молитвите й за по-вълнуващ живот), но и прецизна дисекция на живота на средния американец. По свой собствен, ненатрапчив начин, той е предвестник на Синьо кадифе. Забавен, увлекателен и превъзходно заснет от Джоузеф Валънтайн, това е скромен, но запомнящ се филм.

Частният детектив Бренер търси помощ за своя приятел Берти в един много сложен случай. Приятелят му е взел под наем кола и ето - вече няколко седмици от него няма ни вест, ни кост. Бренер започва да събира улики, чрез които достига до информацията, че приятелят му Хорват, е видян за последно в пицария. В хода на разследването се установява, че в ресторанта предлагат не съвсем печени пилета, колкото специфични месни блюда, чийто произход е меко казано зловещ...

Филмът отразява със смразяващ реализъм трагедията, случила се в Политехническия университет на Монреал през декември 1989 година. Тогава по време на занимания психичноболен млад мъж влиза в класната стая с пушка в ръка. Той заповядва на мъжете да напуснат, а на жените да останат. След като нарежданията му са изпълнени, той стреля в тавана, за да покаже, че говори сериозно и казва, че мрази феминистките. Въпреки че момичетата отричат да са такива, той започва безразборна стрелба, при която убива някои от тях и ранява други. След това се придвижва през коридорите и другите класни стаи и след 20-минутна стрелба, чиято мишена са жени, се самоубива. Чрез многократни ретроспекции, сюжетът разказва за действията, мислите и чувствата на хората, свързани с трагедията...

Психично разстроен тийнейджър убива своята приятелка и след това съобщава новината на приятелите си, които я приемат по различен начин - някои искат това да не се разчува, други искат да уведомят полицията.

В бруталната игра на котка и мишка, която следва, терористът застрелва Уилис, взема за заложници дипломати от ООН и техните семейства и винаги успява да е на една крачка пред Да Силва - до техния последен, смъртоносен сблъсък.

След като е напуснала манипулативния си съпруг, Глория живее сама с дъщеря си. Един ден тя отговаря на лична обява в интернет и така се запознава с Мишел. Между тях прехвърчат искри и Глория усеща, че е готова на всичко, за да запази тази невероятна любов. Но Мишел е свикнал да живее, мамейки жените, които среща, чрез обявите си, и скоро това се превръща в проблем със смъртоносни последици. Провокативният и оригинален белгийски режисьор Фабрис дьо Велц отново се гмурка дълбоко в човешката душа в търсене не само на любовта, но и на неудържимата страст и патологичното желание за контрол и притежание.