Тя играе Фърн, около 60-годишна жена, която след като изгубва всичко в резултат на Голямата рецесия, се впуска в пътуване из американския запад, живеейки като един съвременен номад в своята каравана.

Изпратен в печален задгробен живот с неусмихващи се изгубени души и меланхолични скитници, след като се самоубива в света на смъртните, младеж с разбито сърце тръгва да търси момичето, подтикнало го към последния му акт на самоунищожение, когато научава, че и то се е самоубило. За това разказва филмът на режисьора Горан Дукич по мрачно комичната повест на Етгар Керет "Щастливите лагерници на Кнелер" (издадена на български в сборника "Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог"). Симпатичният въпреки склонността си към депресия младеж Зия (Патрик Фюджит) прерязва вените си само за да разбере, че болката от живота не свършва с настъпването на смъртта. Попаднал в мрачен метафизичен свят, населен изцяло със самоубийци, лутащи се в търсене на радостите, убягнали им във физическия свят, Зия научава, че любимата му е сред наскоро пристигналите в печалната страна на мъртвите.

Когато в Атлантик Сити Си Си Блум - детски артист от Ню Йорк - среща Хилари - богаташко дете от Сан Франциско, това дава началот она приятелство, което ще трае цял живот. Подържат го с писма до момента, в който Хиларо - вече успешен адвокат - се премества в Ню Йорк и остава при борещата се с трудностите Си Си Блум. Филмът показва отделните етапи от тяхното приятелство, включително и любовта и на двете към един и същи мъж.