от Жорж Бизе Диригент: Джанандреа Носеда Постановка: Пени Уулкок Сценограф: Кевин Полард Осветление: Джен Шрийвър Дизайнер-прожекция: 59 Продъкшънс Хореограф на движението: Андрю Доусън С: Диана Дамрау (Лейла), Матю Полензани (Надир), Мариуш Квиечен (Зурга), Никола Тесте (Нурабад)

Младият принц Тамино попада в земите на Царицата на нощта, където научава, че дъщеря й - красивата Памина, е отвлечена от злия първожрец Зарастро, и тръгва да я освободи с помощта на вълшебната флейта. Влюбеният Тамино стига пред храма на Зарастро и разбира, че той не мисли злото на момичето, а Царицата го е измамила. Мъдрия Зарастро подлага Тамино и Памина на изпитания, коите те успешно преодоляват. Бергман прекарва близо година в снимките на този филм, като внимателно подбира изпълнителите така, че те да са предимно скандинавски певци. Критерият му е гласовете да са по-скоро естествени, т. е. достоверни на героите, отколкото съвършени. Амбицията му е била също така и да възстанови атмосферата от първата постановка на "Вълшебната флейта" от 1791 г., когато операта се е играла при доста трудни обстоятелства. Основният упрек към филмите опери, че са предимно постановки, заснети на кино, не би могъл да се отнесе към филма на Бергман.

Филмът представя измислена версия на последните години от живота на френския поет Андре Шение, екзекутиран по време на Големия терор във Франция през 1794 г. Считана за най-добрата от всички опери на Джордано "Андре Шение" е основната причина, поради която Пучини вижда в негово лице най-сериозния си съперник.