Интровертният Йоосеп е обект на жестоки шеги от страна на съучениците си, които са раздразнени от необщителното му поведение. Той среща подкрепа единствено от Каспар, с когото седят на един чин. В крайна сметка отношението към двете момчета минава всякакви граници на човешкото достойнство. След определено неприятен инцидент, Йоосеп и Каспар решават че е време да предприемат нещо. Разделено на седем части, действието на филма се развива в неназовано естонско средно училище. Това не е социологическо изследване на насилието сред подрастващите, а по-скоро универсална рефлексия на тъмните страни на човешката душа, често скрити под атрактивна външност.
Филмът отразява със смразяващ реализъм трагедията, случила се в Политехническия университет на Монреал през декември 1989 година. Тогава по време на занимания психичноболен млад мъж влиза в класната стая с пушка в ръка. Той заповядва на мъжете да напуснат, а на жените да останат. След като нарежданията му са изпълнени, той стреля в тавана, за да покаже, че говори сериозно и казва, че мрази феминистките. Въпреки че момичетата отричат да са такива, той започва безразборна стрелба, при която убива някои от тях и ранява други. След това се придвижва през коридорите и другите класни стаи и след 20-минутна стрелба, чиято мишена са жени, се самоубива. Чрез многократни ретроспекции, сюжетът разказва за действията, мислите и чувствата на хората, свързани с трагедията...
По време на джогинг в гората около дома си, на километри от града, наскоро овдовялата майка Ейми Кар (Наоми Уотс) научава, че властите издирват сина ѝ Ноа, сочен за извършител на масова стрелба в училището, в което учи. Ейми обаче отказва да се поддаде на отчаянието... Единствено с помощта на мобилния си телефон тя ще направи и невъзможното, за да спаси сина си от истинските извършители на кървавия атентат.
Филмът започва през 1999 година, когато сестрите-тийнейджърки Селест и Елинор оцеляват в жестока катастрофа. Те композират и изпълняват песен, разказваща за преживяното, и от трагедията се ражда нещо прекрасно и предизвикващо катарзис, както и тяхната кариера. Сестрите привличат вниманието на един амбициозен мениджър и бързо са изстреляни към славата и богатството – Селест става звездата, а Елинор – творческата сила.