Когато през 1952 г. живеещият в изгнание чилийски поет Пабло Неруда се установява на тихо островче в неаполитанския залив, писмата на негови почитатели се оказват толкова много, че шефът на пощенската станция наема човек – Марио, наглед смотания син на местен рибар, за да му доставя пощата. В началото Марио е просто замаян от славата на Неруда, който внимателно реагира на опитите на младежа да завърже разговор.

Историята на крадец от бедняшките квартали, поместена изцяло в действителността на субпролетариата, разказана със страст в романите на Пазолини "Момчета на живота" и "Жесток живот", написани след като авторът се преселва през 50-те години в Рим. Тук няма и помен от неореализъм.

Филмът е точно толкова безмилостен в изображението на нищетата, колкото и книгата. След като не успява да си намери работа във времената на Голямата депресия в САЩ, Малачи Маккорт се завръща в родината си заедно със съпругата си Анджела и петте им оцелели деца. Установяват се в град Лаймрик и живеят в крайна мизерия. Семейството преживява беди и лишения, които тласкат бащата към безпаметно пиянство и принуждават най-големия син Франк да се нагърби с непосилен товар.