Младият принц Тамино попада в земите на Царицата на нощта, където научава, че дъщеря й - красивата Памина, е отвлечена от злия първожрец Зарастро, и тръгва да я освободи с помощта на вълшебната флейта. Влюбеният Тамино стига пред храма на Зарастро и разбира, че той не мисли злото на момичето, а Царицата го е измамила. Мъдрия Зарастро подлага Тамино и Памина на изпитания, коите те успешно преодоляват. Бергман прекарва близо година в снимките на този филм, като внимателно подбира изпълнителите така, че те да са предимно скандинавски певци. Критерият му е гласовете да са по-скоро естествени, т. е. достоверни на героите, отколкото съвършени. Амбицията му е била също така и да възстанови атмосферата от първата постановка на "Вълшебната флейта" от 1791 г., когато операта се е играла при доста трудни обстоятелства. Основният упрек към филмите опери, че са предимно постановки, заснети на кино, не би могъл да се отнесе към филма на Бергман.

10 години след "Институтът Бенджамента" двамата майстори на анимацията братя Кий за пореден път се превръщат в кукловоди на истински актьори, които поставят в смущаващи обстоятелства като от марионетен театър. В "Акордьорът на земетресения" изпълнителите отново се движат в свят от старателно нагласени зрителни измами, в който границата между живото и изкуственото е мистериозно размита. Историята започва със злокобно прекъсната увертюра в операта, откъдето певицата Малвина е отвлечена от опасния си обожател д-р Дроз. Впоследствие действието се прехвърля на далечния остров на Дроз, където някой си дон Фелисберто е натоварен да "акордира" седемте музикални автомата, разположени в странни механични конструкции на различни места из острова.