Малойн води семпъл живот без перспективи на брега на безкрайното море. Почти изолиран от света край себе си, той едва го забелязва, приел бавната и неизбежна поквара на живота наоколо и своята тотална самота. Когато става свидетел на убийство, животът му внезапно се преобръща. Така героят се сблъсква лице в лице с проблеми като морал, грях, наказание, границата между невинността и съучастничеството в едно престъпление. Това състояние на скепсис го отвежда до онтологичния въпрос за смисъла и цената на съществуването. Филмът е за желанието, за неунищожимия копнеж на човека за живот, изпълнен със свобода и щастие, за илюзиите, които никога няма да бъдат осъществени - за нещата, които ни дават енергия да продължим да живеем...
Поне за следвоенното поколение тази творба носи ореола на величие. Тя е истинско откровение за екзистенциалистите, макар че Камю не признава екзистенциализма...Извънредно стегнато филмът предава визуално залегналата в романа мисъл за липсата на връзка между отделните хора - или техните илюзии за тази липса.
Филмът разказва разтърсващата история на норвежката блек метъл сцена от началото на 90-те и как Аарсет е обсебен от създаването на истински „норвежки блек метъл“ с бандата си Mayhem, но границата между публичност и реалност започва да се размива и следват „насилие, палежи и едно зловещо убийство, шокирало нацията“.
Лойд Хопкинс e опитен, незачитащ обществените норми детектив от полицията. Той не обича да му нареждат какво да прави и какво - не. Дори когато неговите началници му отнемат значката и оръжието, той продължава упорито да преследва сериен убиец, който никой друг не смята, че съществува. За разследването си ченгето използва на пръв поглед несвързаните улики на престъпления, извършени преди 20 години и тайна, скрита в училищен дневник.