16-годишната и уплашена Мила (Весела Казакова) бяга от миналото си - от опасен мъж - и попада в полуизоставено село на границата, в което живеят само 9 напушени старци. Там тя спира, приема живота такъв, какъвто е, и открива любовта като единствен начин за оцеляване. Старците се препитават с отглеждане на марихуана, а в селото е нелегалната плантация на мъжа, от когото бяга. Тя обаче решава да остане… и нищо вече не е същото. Този филм, "пълен с изобретателност и смелост" , е дебют за голяма част от екипа. Градското сираче и светът на старците се сблъскват във филм, награден за "най-неконвенционален филм" и за "кинематографична оригиналност".

Ракел е осиновена от заможно семейство, но когато става на 17, момичето не издържа повече в семейството и затова си тръгва. Заминава за Сао Пауло, където започва като момиче на повикване. Решава да списва блог, в който да описва преживяванията си. Клиентите й я наричат "Сърфистина", защото има тяло на сърфистка. Много скоро блогът се превръща в един от най-четените в цялата страна. Скоро Ракел получава покана да гостува в известни телевизионни предавания. Станала знаменитост за един ден, тя решава да опише преживяното и в книга.

Базиран на пиесата „Черно птиче“ на Дейвид Хароуър, филмът следва история на млада жена, която иска да се помири с миналото. 15 години по-рано 13-годишната Уна избягва с по-възрастен мъж на име Рей – престъпление, за което той е арестуван и пратен в затвора. Когато тя попада на негова снимка в списания, Уна го издирва и се появява в офиса му. Внезапната й поява заплашва да разруши живота му, както и нейната стабилност. Несподелени тайни и погребани спомени излизат на повърхността, докато Уна и Рей преравят миналото си. Сблъсъкът им повдига въпроси без отговор и непозволени желания. „Уна“ е за разрушителните форми на любов и за това дали е възможно изкупление за тях.