Амбициозната Ева Харингтън се запознава с великолепната и темпераментна Марго Чанинг, нейните приятели Карън Ричардс, нейният съпруг - драматурга Лойд Ричардс, нейният приятел и режисьор Бил Сампсън и продуцента Макс Фабиан. Всички, освен циничния Адисън Девит смятат, че Ева е само наивна, скромна и елементарна фенка на Марго и се опитват да й помогнат. Но Ева не е такава каквато изглежда. Тя използва живота на Марго и нейните приятели, за да достигне целите си.
Мелвин е заядлив писател с чепат характер, който страда от обсесивно-компулсивно разстройство. Рутината му е заменен от хаос, когато Карол – единствената сервитьорка в любимото му кафене, която може да го понася, – напуска работа, за да се грижи за болния си от астма син. Мелвин предлага да ѝ помогне, за да постави ежедневието си в ред. Чувството на благодарност дърпа Карол все по-дълбоко в хаотичния живот на чудатия мизантроп. Картинката се допълва от художника Саймън и неговото кученце.
Синият ангел не беше кабаре, а една пристанищна кръчма в Хамбург. Това не беше и името на ролята, която изпълнявах, но през следващите години ме наричаха "Синият ангел". Нито фон Щернберг, нито аз сме измислили образа на жената, която докарва главния герой, гимназиален учител до границата на опустошението.
Това е историята на двама травестити и един транссексуален, които пътуват към далечно курортно градче в австралийската пустиня с автобус, наречен "Присила". След като Антъни е поканен да пее в Алис Спрингс, той убеждава младия, екстравагантен и секси Адам, както и легендарната и изтънчена Бернадет, да заминат с него. Адам обаче пропуска да сподели с приятелите си важен факт: поканата за Алис Спрингс идва от съпругата му. Той определено се чувства доста притеснен, криейки две тайни - едната предстои да бъде разкрита скоро, а другата - тепърва трябва да бъде опазена...
Скитник започва работа като градинар при капризен старец. Той с изненада узнава, че този ексцентричен отшелник е самият Джеймс Уейл - известният някога гениален мъж, създал в началото на 30-те години филмите за Франкенщайн. Още при първата им среща Уейл е пленен от мъжественото му излъчване и се стреми да се сприятели с него. Поласкан от вниманието, Клейтън се съгласява Уейл да му нарисува портрет. Когато обаче разказва на приятелите си за новия работодател, те стават подозрителни и подхвърлят подигравки за ангажимента му като модел.
Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.
История за епидемията и политическите пречки пред науката, в борбата с вируса на ХИВ и Синдромът на Придобитата Имунна Недостатъчност.