Вдовицата Сара Голдфарб мечтае да се покаже в шоу игра по националната телевизия, облечена в любимата си червена рокля. С годините обаче тя е напълняла, и за да отслабне по-бързо се обръща към лекар. Той й предписва хапчета, към които тя постепенно става зависима.

Септември 1944 г., в навечерието на финландската капитулация в края на Втората световна война. Виле - финландски снайперист с безупречно точен мерник, който е прикован към една скала, успява да се освободи от веригите. Иван - съветски офицер, арестуван от СМЕРШ (фронтовата тайна полиция, чието име означава "Смърт на шпионите"), по чудо избягва смъртта. Войниците от враждуващите армии намират убежище във фермата на лапландката Ани. За нея те не са врагове, а просто мъже.

Брий, транссексуална мъж-жена, на която й предстои операция за смяна на пола, работи на две места и спестява всяка стотинка, за да може да плати за една последна операция, която най-накрая ще я направи жена. Един ден обаче тя получава много странно телефонно обаждане. Оказва се, че на телефона е Тоби, очевидно нейн син, който трябва да е резултат от някаква погрешно сексуално преживяване от преди години, когато тя е била мъж. Той е хвърлен в затвора в Ню Йорк. Брий пристига с полет от Лос Анджелиз до Ню Йорк, за да изкара момчето от затвора.

Бриджит Джоунс е необвързана 30-няколко годишна жена, която бавно осъзнава, че трябва да промени живота си... След самотна новогодишна вечер, тя решава, че тази е годината, в която тя ще преобърне целия си живот към по-добро. Ще свали килограми, ще откаже цигарите, ще пие по-малко, и всичко ще бъде вписвано в дневника й. Но всичко се усложнява със симпатиите, които има към шефа си.

Двамата приятели Жан-Клод и Пиеро, не работят нищо, но по улици и влакове, предизвикват страх и ограбват почтени и достойни хора. Но смисъла на тяхното съществуване се крие в търсене на идеалната жена. Те съблазняват всяка срещната жена от млади момичета и завършват с вече не млади и непривлекателни. Жан-Клод и Пиеро считат, че изживяват така своя пълноценен живот...

Жан-Мишел Баскиа е пример за това как едно момче от гетото без никакво образование се превръща в емблематична личност за постмодерното изкуство. Въпреки множеството си пороци, Баскиа е художник със собствено виждане за ситуацията, която го заобикаля и има свой личен почерк в историята на съвременното изкуство.