По всички стандарти, филмът на Сам Пекинпа Дивата орда, силен разказ за банда отчаяни типове, обвързани от кодекса на честа, е сред най-великите уестърни на всички времена. През 1994 бе възстановен в първоначалния си вид, невиждан от премиерата му през юли 1969, и този нов анаморфичен трансфер, демонстрира ярко подновените му разтърсващи ефекти. Вижте как Уилям Холдън, Ърнест Боргнайн, Робърт Райън и останалите големи звезди, оседлаха конете и потеглиха към ролите на живота си.
В края на 19-ти век в Аризона, известният престъпник Бен Уейд и неговата зловеща банда от крадци и убийци плячкосват по Южната железопътна линия. Когато Уейд е заловен, ветеранът от гражданската война Дан Еванс, борещ се за оцеляване в изнемогващато си от сушата ранчо, се наема доброволно да го достави жив на влака за затвора в Юма, тръгващ в 3:10 часа, който ще откара убиеца до съда. По пътя Еванс и Уейд, всеки от твърде различен свят, започват взаимно да се уважават. Но с бандата на Уейд по петите им и дебнещите ги на всяка крачка опасности, задачата скоро се превръща в изпълнено с насилие пътуване на всеки от тях към неговата съдба.
През 70-те години на XIX век, заобиколен от нови заселници и престъпници, датският имигрант Джон от години се опитва да доведе съпругата и сина си в съединените щати. Когато най-накрая успява, съвсем скоро след пристигането им те стават жертва на ужасно престъпление. Заслепен от скръб и отчаяние, Джон убива извършителя, но действията му предизвикват драматични последици.
Банда е тръгнала да обира банка и попътно се отбиват до усамотена къща, за да вземат кон за другаря си. Стопанка на къщата е Аманда - красива млада вдовица, която хваща окото на единия бандит - Греъм Дорси. Тъй като Дорси е без кон, остава при вдовицата да чака завръщането на бандата и прекарва три незабравими часа с Аманда. Обирът се проваля и Дорси отива да спасява другарите си, или поне Аманда смята така... Един филм, който ще ви накара да се замислите над това, колко са верни нещата от историята на всяко едно нещо на този свят... и не само това. Песента накрая изпълнява Джил Иреланд - съпругата на Чарлз Бронсън.