Нашето гостоприемство е вторият пълнометражен филм на Кийтън (ако изключим частният случай на "Глупакът"). Той е може би неговият шедьовър. Във всеки случай това е филмът, в който той се изявява най-пълно. Сюжетът би могъл да послужи като тема за един превъзходен уестърн от традиционен тип. Кийтън, чиято игра не е никога вулгарна или пародийна, задържа филма на опасната граница между смешното и трагичното, без мелодраматични хватки. Една история на родова вражда, любов, възпрепятствана от това обстоятелство, пищен декор...Филмът има всички шансове за успех, за да накара публиката да се смее, да изтръпва, да изпада във възторг...

Мартин Ригс не е обикновено ченге. Той е човек, чиято способност да убива и безграничното му безразсъдство го превръщат в "смъртоносно оръжие" за всеки, срещу когото или с когото работи. Роджър Мърто е небрежен детектив от отдел “Убийства”, с чудесно семейство, голяма къща и пенсия, която не иска да загуби. Мърто изпада в шок, когато научава, че новият му партньор е човек, който няма какво да губи, а именно Мартин Ригс - разярен мъжага с див поглед. Партньорството им се превръща в ключ към оцеляването, когато рутинно разследване на убийство ненадейно ги въвлича в страховита война с международната наркомафия.

Този път злодеят е южноафрикански дипломат (Джос Акланд), който тайно внася наркотици в САЩ. Макар че Ригс узнава за незаконния му бизнес благодарение на безхарактерния свидетел Джо Пеши, той не може да арестува злодея заради дипломатическия му имунитет. Но кой друг би могъл да опандизи престъпник, криещ се зад дипломатически имунитет, ако не Ригс и Мърто, които стриктно се придържа към полицейския правилник и неизменния смъртоносен стил.