Лудвиг разказва за трагичната история на младия крал на Бавария, който, свободен да се отдаде на любовта си към изкуството, музиката и мъжете, живее декадентски. В ролята на Лудвиг Втори Хелмут Бергер пресъздава усещането да си човек, ограничен от дълга си, но воден напред от сърцето си чрез емоциите на героя си, вариращи от екстаз до отчаяние. Награди и номинации Оскар '74 - Номинация за костюми (Пиеро Този); Давид на Донатело '73 - Най-добър филм (поделена), режисьор, специален "Давид" (Хелмут Бергер); Награди "Сант Жорди" '82 - Най-добра актриса в чуждоезичен филм (Роми Шнайдер)

Миролюбивият скотовъд Уайът (Хенри Фонда) язди към придобилия лоша слава Тумстоун и отказва да стане шериф, независимо, че е единственият мъж, дръзнал да се намеси, за да прекрати буйствата на пиян индианец. Когато крадци на добитък убиват един от неговите братя, той говори пред надгробния камък на младежа в привичния си стил, преди да се изправи пред отговорностите и да закачи шерифската значка. Разчиствайки града, в който цари беззаконие, Ърп прави от Тумстоун безопасно място за обикновените хора, ходещи на църква, танцуващи кадрил, крили се в сянката, докато градът е опустошаван от жестокия Клантън (Уолтър Бренан) и бандата от убийци, съставена от неговите синове.

Преди да се превърне в града, който познаваме днес – огромният мегаполис - център на богатство и власт и символ на неограничени възможности, Ню Йорк е бил съвсем различно място – един новосформиращ се град, където стремежът за по-добър живот се сблъсква с реалността – бедност, корупция и гъмжащи от престъпления улици.

Филмът пресъздава житейската история на две поколения от семейните кланове на Ърншоу и Линтън и трагичната любов на Хийтклиф и Кейти. Загадъчната атмосфера на средновековни замъци и мистични образи обграждат героите и все още не са подвластни на времето.

Когато английската учителка Анна Лионоуенс пристига в екзотичната държава Сиам, за да възпитава децата на крал Монгкут, западните й възгледи се сблъскват с източните традиции на владетеля. Напрежението нараства, когато Монгкут научава, че външни сили кроят заговор срещу управлението му. Изправени пред неминуемо избухване на политически интриги, Анна и кралят трябва да станат съюзници в дръзката борба за спасяването на Сиам от опасните неприятели, решени да го унищожат.

Филмът е по истинска история и разказва за премеждията на Катрин Уелдън (Джесика Частейн), художничка от Ню Йорк, която в края на XIX в. поема сама към Северна Дакота, за да нарисува портрет на индианския вожд Седящият бик (Майкъл Грейайс). Когато пристига в резервата на неговото племе Лакота, тя е посрещната с открита враждебност от офицер от американската армия (Сам Рокуел), чиито войници са обсадили мястото, за да попречат на племето да отстоява правото си на собственост върху земята наоколо. Между Катрин и Седящият Бик се създава необичайно приятелство и под заплахата на грубата сила на армията, Катрин трябва открито да застане на страната на новите си приятели от племето Лакота и да се бори с тях за онова, което не могат да си позволят да загубят.

Ема Уудхаус е привлекателна млада дама, която често се меси в работите на другите хора. Но вместо неудобството това й носи огромна наслада. Тя постоянно се опитва да събира заедно мъже и жени, които нямат абсолютно нищо общо помежду си. Провалите в опитите не оказват негативно влияние на Ема и тя продължава да бъде привличана от романтиката и връзките на другите.

Въстанието Балада за Мангал Пандей е епична приказка за приятелство, любов, загуба и предателство, развиваща се по време на индийския бунт от 1857. Британските колониални управници плячкосват страната, но използват индийците като войници в пехотата, за да контролират и управляват населението. След стотици години подчинение, Индия се събужда за революционния дух на промени и самоуправление. По време на свирепата битка в афганските войни в средата на века, Мангал Пандей, герой от пехотата освобождава командващия го британски офицер Уилям Гордън. Събитието довежда до създаване на силно приятелство и лоялност между двамата, които надминават различията на ранг и раса.

Веднага след експеримента си с дългите кадри във Въжето, Алфред Хичкок насочва вниманието си към романтичната мелодрама: Под знака на Козирога е заснет по роман, чието дейстие се развива през 30-те години на XIX в. в Австралия. Имайки малко от обичайния съспенс, на който да разчита, Хичкок използва елегантния метод с дългите кадри да подчертае сърцераздирателното изпълнение на Ингрид Бергман. Като изпаднала аристократка, омъжила се за бившия коняр Сам Флъски и преместила се в Австралия, Бергман прави чудесна роля на жена, ограничена от сигурен брак и тормозеща я тайна. Този скъп филм се проваля при премиерата си, но това не му пречи да има хипнотично въздействие. Феновете на Хичкок ще разпознаят отвъд сюжетните детайли някои от ключовите мотиви на режисьора: предубедения поглед към брака и безпокойствата, подкопаващи социалния статут. И, разбира се, обожествяването на прекрасната актриса в главната роля.

Филмът разказва за ранения янки Джон МакБарни, по време на Гражданската война в САЩ. Той намира убежище в училище-интернат за момичета в Луизиана. Докато се възстановява, предимно женският персонал е очарован от мъжа, и атмосферата в дома постепенно се изпълва със сексуална енергия, ревност и лъжи.

Действието е ситуирано в ирландската област Ферманаг през 1890-та година, а в центъра на сюжета е привлекателната Джули, която е дъщеря на влиятелен англо-ирландски граф. По време на една обикновена лятна вечер тя успява да прелъсти прислужника на баща си Жан. Тайната любовна връзка между двамата бързо се превръща в нещо много по-сериозно, а факта, че двамата са от различни социални прослойки не може да остане незабелязан.