Филм засягащ в мистично философски план живота, любовта, предателството и отмъщението. Състои се от четири новели: "Черните коси", "Жената от снеговете", "Безухия Хоичи" и "В чаената чаша", които нямат сюжетна връзка, но имат едно общо нещо – страшните истории за призраци. И макар да присъстват живи хора и привидения, върнали се от отвъдното по различни причини, лентата условно може да се причисли към жанра на филмите ужаси. По-скоро тя е основана на японския фолклор.

Тази призрачна история е ситуирана в сиропиталище в годините на Испанската Гражданска война (по-точно през 1939-та). Разследвайки загадъчното изчезване на обитател на дома, младият Карлос пристига в сиропиталището, което е далеч от войната – ръководено с любов от директорката Кармен и проф. Касарес. Всеки от тях обаче има и тайно странично занимание – тя се занимава с контрабанда на злато, а той – на алкохол. Докато опознава обитателите, Карлос надушва неясните мотиви на Хасинто – агресивният млад портиер, който е хвърлил око на скритото богатство на директорката.