Андрю е обещаващ 19-годишен барабанист в манхатънска музикална школа който изобщо не иска да бъде просто музикант. Преследван от провалената писателска кариера на баща си и белязан от ужаса, че посредствеността може да е наследствена, Андрю непрестанно се стреми към съвършенство. С твърдото решение да не последва пътя на баща си, той репетира всекидневно, докато ръцете му буквално започнат да кървят.
Сам е бивш шеф на рекламна агенция, чийто живот се обръща на 180 градуса, когато синът му умира. Той се оттегля да живее на лодка и прекарва дните си в бездействие и алкохол. Когато Сам открива кутия с демо записи и текстове на сина си, новината за музикалния талант на детето му е истински изненадваща. Той започва да изследва непознатия талант на сина си, да учи песните му, докато един ден не решава да изсвири една от тях в местния бар. Песента впечатлява Куентин – млад музикант, който е в бара, и двамата решават да направят рокендрол група, наречена Rudderles. Групата става много популярна и променя живота и на двамата.
Един съдбовен ден Джей Би и Кей Джей се срещат и разбират, че тяхна съдба е да обединят музикалния си талант и да влязат в историята. Но успехът продължава да им се изплъзва и те решават да намерят легендарното Перо на съдбата – специално перо за китара с магически сили, които могат да превърнат всеки аматьор в рок-легенда.
Една от най-големите икони в историята на рока, Дюи Кокс имаше всичко: жените (над 411), приятелите (Елвис, Бийтълс) и рок’н’рола (тесни взаимоотношения с всички познати и непознати видове хапчета и прахчета). Но преди всичко, той имаше музиката, която го превърна от весело провинциално момче в най-великата рок-легенда на Америка.
В своето поетично есе за Боб Дилън Тод Хейнс предлага медитация над филмовата култура на 60-те години, цитирайки филми като Мъжки род, женски род (1966) на Годар, Нощ след тежък ден (1964) и Петулия (1968) на Ричард Лестър, 8 1/2 (1963) на Фелини и Скъпа моя (1965) на Джон Шлезинджър. Но това не е самоцелно демонстрирана киноерудиция - Хейнс изразява духа на киното през 60-те, така дълбоко повлияли политико-културната реалност, в чийто контекст Дилън става легенда.
Лъки Джаксън пристига със спортната си кола на буксир в града за първото "Гранд при" на Лас Вегас. Той получава лесно пари в казиното, и вече може да си купи мечтания нов двигател, но красивата шефка на плувния басейн Ръсти взима нещата в свои ръце. Изглежда че Лъки може и да загуби и състезанието и момичето. А на сцената се появява и съперникът му Елмо Манчини, състезател и флиртаджия, който се стреми да спечели и двата приза.
Годината е 1964. Миниполите са хит. Касиус Клей (който скоро ще стане Мохамед Али) е сериозен претендент в света на бокса. А Елвис е нает за момче за всичко в увеселителен парк. Отначало единственото му задължение е да осигурява забавления на красивите момичета, но после той грабва китарата и пленява сърцата на всички с невероятния си глас и чар. По всичко личи, че талантливото момче е точно онова, от което се нуждае собственичката на парка (Барбара Стануик), за да спаси бизнеса си от фалит.
Рапърката Коко се записва за часове по поезия с мисълта, че римите й ще впечатлят преподавателя й професор Диксън. Диксън предизвиква Коко да започне да влага смисъл в текстовете си, като по този начин тя преоткрива себе си, посещавайки редица рап клубове. Така се запознава с истинската си любов.