Мексиканският главен офицер за борба с наркотиците, Майк Варгас, е на границите на града на кратък меден месец със своята американска съпруга. Скоро след това той трябва да свидетелства срещу Гранди, наркобос, чийто брат и синове проследяват Майк, надявайки се да сплашат неговата съпруга и той да се оттегли от случая. Когато обаче кола бомба убива богат американски разработчик, Варгас се намесва в разследването, поставяйки жена си в опасност...

За да забрави миналото и в търсене на нова идентичност Дейвид Локи - репортер, заминал в Африка да пише за местни воюващи фракции, сменя самоличността си с тази на починалия от инфаркт наемник Дейвид Робъртсън. Когато се връща в Европа, се запознава с момиче, с което забягва в Испания в опит да прикрие следите си от своята съпруга Рейчъл, която издирва Робъртсън с надеждата да научи нещо за съдбата на съпруга си. Убит е от двама африканци, врагове на Робъртсън. Както във Фотоувеличение, и тук Антониони изхожда от почти детективски сюжет, за да постигне постепенно съвсем абстрактно внушение - нещо, което личи особено отчетливо в последния, виртуозен 7-минутен кадър със смъртта и отдалечаването на персонажа. Героят, който този път осъзнава, че реалността е непроницаема за човешкия поглед, е телевизионен журналист, вече привикнал с манипулацията на гледните точки и с нереалността на движещите се образи.

Младата репортерка Анхела Видал и нейният оператор Пабло работят за телевизионна поредица Докато ти спиш, която документира нощните дежурства на пожарната служба в Барселона. В участъка се получава обаждане от възрастна жена, която се е заключила у дома си и когато екипа пристига на мястото, от сградата се разнасят ужасяващи писъци. Полицията разбива вратата, а Анхела и Пабло записват всяка тяхна стъпка. Кошмарите, които тази нощ ще запечата лентата, никой от оцелелите няма да може да забрави.

Роуз е отчаяна майка, която отвежда осиновената си дъщеря Шарън в Сайлънт Хил, за да я отърве от заболяването й. След жестока автомобилна катастрофа Шарън изчезва и Роуз трескаво се опитва да я открие. Сред мъглата от димяща пепел тя се спуска в изкривената реалност на ужасяващата тайна на града.

Това което казва филмът може да е истина, може да не е, но със сигурност е полезно да се замисли човек върху него. Наблюдавайки степента на деградация на обществото, изглежда вече сме стигнали и минали всички крайности (порти). Вече сме пред последната врата към подземния свят. Този филм е смел, изтънчен и проницателен, което автоматично го застрашава от опасността да не бъде разбран, както и стана когато излезе по белия свят. Деветата порта приема формата на сатанински мистичен трилър, в който Джони Деп обикаля света за да разгадае тайната на една книга, която уж била писана от Сатаната. Само че приликите с Индиана Джоунс свършват дотук. Докато мистерията наистина се развива ритмично, това е само повърхностното ниво на филма и само по себе си е увлекателно, но не е нещо особено. Истинското дяволито значение на филма е като сатира на моралното пропадане на обществото.