Филмът разказва за живота на Волфганг Амадеус Моцарт и най-вече за последните десетина години от неговия живот – прекарани във Виена, където създава много от своите музикални шедьоври. Интересното е, че е избрана необичайна гледна точка – тази на Антонио Салиери, който, на стари години и вече в лудница, си спомня за Моцарт, пречупвайки образа му през собствената си призма на атеизъм и посредственост.

Eсма живее с 12-годишната си дъщеря Сара в Грбавица - квартал на Сараево и се опитва да оцелява, работейки каквото намери. Животът на двете не е лесен, но поне е спокоен. Бащата на Сара е загинал по време на гражданската война и момичето не знае нищо друго за него освен това, което е научила от майка си. От училището на Сара организират екскурзия и Есма търси всякакви възможни начини да събере парите за непосилно високата такса, за да може дъщеря и да замине и да бъде с приятелите си.