В града на таласъмите - Чудополис, огромният и покрит със синя козина Джеймс П. Съливън, по-добре познат като Съли и асистентът му - зелено чудовище с едно огромно око - Майк, работят в “Таласъми” ООД - най-голямата компания в града за производство на писъци. Писъците на човешките деца са основният източник на енергия в техния свят. Чудовищата смятат децата за опасни и токсични. Малко момиченце се загубва в техния свят, а Съли и Майк правят всичко възможно да го върнат вкъщи. Скоро двамата разкриват чудовищен заговор...
Капра си позволява да се шегува с едни от най-знаменитите фигури на жанра - изкуствения човек на д-р Франкенщайн и с неговия изпълнител - Борис Карлоф...
Д-р Франкенщайн създава обречената булка.
Този филм се роди от срещата на два съня...Сценарият бе написан за по-малко от седмица по едно много просто, единодушно прието от двама ни (с Дали - бел.ред.) правило: да отхвърляме всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да отворим всички врати за ирационалното. Да запазваме само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо. Сюрреалистите, които не се смятаха за терористи, за въоръжени активисти, се бореха срещу едно омразно за тях общество, използвайки като главно оръжие скандал.
Младо семейство открива, че домът им е обладаван от духове. В началото им изглежда, че са дружелюбни и приятелски настроени, докато не стават агресивни и при ужаса и объркването на семейството призраците побесняват и започват да тероризират всички след което отвличат най-малката дъщеря...
Роуз е отчаяна майка, която отвежда осиновената си дъщеря Шарън в Сайлънт Хил, за да я отърве от заболяването й. След жестока автомобилна катастрофа Шарън изчезва и Роуз трескаво се опитва да я открие. Сред мъглата от димяща пепел тя се спуска в изкривената реалност на ужасяващата тайна на града.
Това което казва филмът може да е истина, може да не е, но със сигурност е полезно да се замисли човек върху него. Наблюдавайки степента на деградация на обществото, изглежда вече сме стигнали и минали всички крайности (порти). Вече сме пред последната врата към подземния свят. Този филм е смел, изтънчен и проницателен, което автоматично го застрашава от опасността да не бъде разбран, както и стана когато излезе по белия свят. Деветата порта приема формата на сатанински мистичен трилър, в който Джони Деп обикаля света за да разгадае тайната на една книга, която уж била писана от Сатаната. Само че приликите с Индиана Джоунс свършват дотук. Докато мистерията наистина се развива ритмично, това е само повърхностното ниво на филма и само по себе си е увлекателно, но не е нещо особено. Истинското дяволито значение на филма е като сатира на моралното пропадане на обществото.