Главният герой - евреин бръснар - се сражава в редовете на своята държава Томания през първата световна война. По време на едно от тях той спасява летеца Шулц, но след разбиването на самолета си загубва паметта за години напред. Минават време, войната е свършила отдавна, а в Томания е дошъл на власт тиранът Хинкел, който яростно ненавижда евреите и страшно прилича на еврейския бръснар. Хинкел жадува за световно господство, а в това време, излезлият от болница бръснар, иска да поднови някак си предишния си спокоен живот. Но него го очакват невероятно приключения...

Малкият човек се опитва да събере пари за операция, която да върне зрението на сляпа цветарка. За целта той се превъплъщава в уличен метач, боксьор, богаташ-позьор и спасител на милионер, решил да се самоубие.

Годината е 1929-а, а Джо и Джери са безработни по време на Голямата депресия. Те стават свидетели на убийство в деня на Св. Валентин и се опитват да изчезнат от града, за да не ги убие мафията. Единствената възможност за работа, която имат пред себе си, е да свирят в момичешка група, и за целта се преобличат като жени. В допълнение, всеки си има свой проблем — единият се влюбва в Шугър, певицата на групата, но не може да й признае, че е мъж. А другият има заможен обожател, който не приема "не" за отговор.

Историята разказва за една съвременна принцеса, която опознава Рим, докато се противопоставя на кралските си задължения. Тя се запознава с американски журналист, който се преструва, че не разпознава знатната особа, за да може да се сдобие със сензационна история. Плановете му обаче се объркват, когато двамата неусетно се влюбват.

Филмът разрушава противопоставянето между комично и фантастично; комичното не лишава фантастичното от значение. Ако зрителят се смее не на средствата, използвани някога да плашат, то той отлично разбира, какво тези средства са означавали…

Разгулният и пресметлив сержант Дж. Дж. Сефтън е затворник в немски лагер за военнопленници, който прекарва дните си в сравнително охолство и търгува с немците в замяна на специални привилегии. когато двама затворници са убити при опит за бягство, става ясно, че сред затворниците има шпионин. Дали това е Сефтън?

Ед Ууд е сценарист, режисьор, продуцент, актьор, писател и редактор, който често изпълнява много от тези функции едновременно. През 50-те години Ууд прави серия от евтини и филми, които сега са известни и обичани заради многото си технически грешки, лоши специални ефекти, голямо количество несъвместими архивни кадри, ексцентричен снимачен екип и необичайни елементи в сценария. Популярността на Ууд избледнява малко след като най-голямата му звезда Бела Лугоши умира. Към края на живота си Ууд прави порнографски филми и пише долнопробни криминални, хорър и секс романи.

Това е един шантав ден в живота на двама приятели, които са прекалено умни и отегчени, за да работят работата, която имат – Данте е продавач в универсален магазин, а Рендъл обслужва видеотека. Двамата правят всичко възможно клиентите им да разберат, че не са във възторг от службата си – дори когато върволицата от хола в магазините не спира, двамата успяват да поиграят хокей на покрива, да отидат до погребална агенция и да се опитат да уредят любовния си живот. Шефовете им обикновено са далече, така че от тези двамата може да се очаква абсолютно всичко.

Патешка супа е уникален филм в творчеството на своите създатели и като социалнополитически феномен, и като отношение...Но творбата им не е строго структурирана политическа позиция, нито антиутопия, пък и атаката не е единствено срещу фашизма. Братя Маркс в случая не използват идеологически рецепти. Те се опират на мощни инстинктивни чувства: неуважението, недоверието и омразата към властта, отвращението от помпозността и формализма и нарастващата им враждебност към диктатурата в човешките отношения и в политиката. Но като прославят личната свобода, те се превръщат в заплаха за проявите на политическия тоталитаризъм...

Екранизация по романа на Агата Кристи "Смъртта на мисис Макгинти". Мис Марпъл отново е по следите на поредния убиец. И отново в ролята е симпатичното бабче Маргарет Ръдърфорд.