Раздразнителен учител по история в отдалечено подготвително училище е принуден да остане на територията на училището по време на ваканцията заедно с проблемен ученик, който няма къде да отиде.

1921 г., в началото на двайсетте години. Не далеч от Париж в замъка на Маргьорит Дюмон има парти. Както всяка година, нейният кръг от любители на музиката се събира там около една велика кауза. Никой не знае много за тази жена, освен че тя е богата, и че целият й живот е посветен на нейната страст: музиката. Маргьорит пее. Тя пее от сърце, но тя пее ужасно фалшиво. Подобно на Бианка Кастафиоре, Маргьорит живее със страстта си в собствения си балон, а лицемерната публика идва, за да се посмее. Всички я аплодират и се отнасят с Маргьорит така, сякаш тя е дива, и тя вярва че е. Когато един млад, провокативен журналист решава да напише статия за най-новото й изпълнение, Маргьорит започва да вярва още повече в таланта си. Това й дава куража да си мисли, че тя трябва да следва мечтата си.

Оля преподава история в гимназия и е омъжена за художник, чиято последна изложба провокира агресията на сръбски националисти. Една вечер я напада група маскирани хулигани. Заснемат нападението и качват клипчето в YouTube. На следващия ден Оля разбира, че извършителите са някои от учениците й. Тя прибира мобилните им телефони и в яда си решава да ги заключи в училището и да изключи стационарните телефони и интернета. Тъй като учениците не могат да напуснат сградата и трябва да решат проблема заедно, те започват да общуват помежду си. По време на тази нощ едно поколение, което е било отписано, преди да е получило своя шанс, ще научи повече, отколкото очаква, за себе си и съучениците си.

Докато е все още тинейджър, Дони става баща на момче - Тод и го отглежда, като самотен родител, до навършване на 18-тия му рожден ден. Сега, след като не са се виждали от години, светът на Тод започва да се сгромолясва, след като бащата се нася в къта на сина си, точно преди сватбата му.