Малкият Скитник е насочил остроумието си срещу завод, в който „чаркове" като хората, захранващи машините скоро ще имат само 15 минути за собствения си обяд. Изритан сред безработните, той се сдружава с бездомна жена в търсене на щастие и пари, но като нощен пазач на ролкови кънки, пеещ сервитьор, затворник... се сблъсква само с нови проблеми. Накрая, докато Скитника и бездомницата навлизат ръка за ръка в несигурното бъдеще, ние вече знаем, че те не са открили нито щастието, нито парите, но - което е по-важно, са се намерили един друг.
Не може ума и ръцете да бъдат едно, освен ако сърцето не им е посредник. В едно фантастично бъдеще Работещите се изправят срещу Мислещите, за да открият, че биха могли да вървят напред единствено ако са заедно.
Това е историята на две човешки същества. Тази песен за мъжа и жената е отникъде и отвсякъде, и може да се случи където и да е и в която и да е епоха. Навсякъде, където слънцето изгрява и залязва, животът винаги е еднакъв, ту горчив, ту сладък, със своя смях и сълзи, със своите грешки и прошки. Фридрих Вилхелм Мурнау
Шампион е едно самотно момче осиновено от баба си, Мадам Суза. Забелязвайки, че хлапето е щастливо само когато кара колело, Мадам Суза го записва на усилени тренировки. Благодарение на това, с течение на времето Шампион става достоен за името си и вече е готов за участие в световно известното колоездачно състезание "Тур дьо Франс". По време на състезанието двама мистериозни мъже, облечени в черно, отвличат Шампион. Мадам Суза и вярното й куче Бруно се втурват да го спасяват и това приключение ги води от другата страна на Океана, в гигантски мегаполис, наречен Белвил. Там те случано се срещат с възобновеното "Трио Белвил" - три ексцентрични дами, музикални звезди от 30-те години, които решават да ги приютят под крилото си. Благодарение на брилянтния нюх на Бруно, смелата двойка скоро попада на следите на Шампион. Но дали ще успеят да преборят дяволския план на злата френска мафия?
Актьорското изкуство е едновременно много просто и съвсем постижимо. То не се прави с лицето или с ръцете. То е светлината отвътре. Ако имаш тази светлина, няма значение какво точно правиш пред камерата... Дейвид Уорк Грифит