„Шест по Зондхайм“ предлага един задълбочен и искрен поглед върху богатата кариера и живота на отличения с награди „Тони“ и „Пулицър“ бродуейски композитор и текстописец Стивън Зондхайм. На фокус са преживяванията на твореца докато пише шест от най-емблематичните си песни. Звезди от величината на Дарън Крис, Америка Ферера и самият Зондхайм ще изпълнят три от тях специално за този документален филм. „Всеки има проблеми, никой не може да премине през живота и да остане невредим. Мисля, че ако пишеш за тези неща, наистина ще успееш да докоснеш хората,“ споделя Зондхайм. Легендарният композитор дебютира на Бродуей на 27 години като текстописец за „Уестсайдска история“. Изкуството е неразривна част от живота му още от ранна детска възраст. Младият Зондхайм открива втори баща и творчески наставник в лицето на легендарния текстописец Оскар Хамърстийн II
През пролетта на 1942 немската армия прониква дълбоко навътре в територията на Съветския съюз и стига чак до Сталинград. Окуражен от неочаквания успех, Хитлер е подценил сериозно силата и упоритостта на Червената армия и смята, че градът може да бъде превзет преди настъпването на жестоката руска зима. Без подходящи дрехи и умиращи от глад, немските войници са оставени на произвола на съдбата от своите предводители. Фриц, Ханс, Роло и Геге са приятели, които са твърдо решени да оцелеят в битката срещу студа и руските снаряди. Единственото им желание е да се завърнат невредими по домовете си и да напуснат ада, в който са попаднали заради болните амбиции на най-мрачната фигура в новата история на Европа.
През 1941 година японците са в противоречие със Съединените Щати по редица въпроси, които се опитват да разрешат чрез посолството си във Вашингтон. В случай, че дипломацията се провали военните кроят планове в неделната сутрин да започнат да атакуват американската база в Пърл Харбър. Американски разузнавател улавя японски дипломатически съобщения, но няколко високопоставени не могат да повярват че атаката е възможна, да не говорим за това от къде или кога би могла да дойде.
1940-та година. Германия бърза да завърши победния си марш в Европа. Непокорена е останала единствено Англия и за десантната операция Райхът се нуждае от пълна победа над Кралския въздушен флот. Започва най-великата въздушна битка в историята.
Благодарение и на холивудското, и на европейското кино десетки пъти сме имали възможност да наблюдаваме драматичния десант на Съюзниците в Нормандия, но както се оказва след премиерата на "Дни на слава", малцина - дори във Франция - са подозирали за съществуването на истинската Първа френска армия. За да бъде излъгано бдителното германско разузнаване и колаборационистите-висшисти, през 1944 тази почти 200-хилядна армия е събрана практически изцяло от жители на френските колонии (т.е. "туземци") - в нейния състав са воювали 110 000 жители на страните от Магреб (Мароко, Алжир и Тунис) и 20 000 африкански пехотинци и стрелци.
Началото на лятото на 1942 г., половин година след японското нападение над Пърл Харбър. Постигнала изненада и стратегическо предимство, Япония настъпва из Тихия океан. Пред американското командване е поставената непосилната на пръв поглед задача с минималните останали сили да защитава дългата брегова линия от Алеутските острови на север до Панамския канал на юг, полуразрушената си база в Хаваите, както и да помага за спиране на японците в Индокитай и към Австралия.
Лоиз Дефонтейн, френски командир в Британското разузнаване става свидетел на смъртта на съпруга си по време на саботаж на германска жп гара. Скоро след това тя и брат й Пиер са изпратени от полковник Бъкмастър на рискована мисия да спасят британски геолог, който се намира близо до военна болница на важния нормандски бряг. Луис и Пиер убеждават няколко медицински сестри - Жан, Сузи и Гаел да се включат в спасителната операция.
Елизабет Батори има трудно детство. Често получава пристъпи на необуздан гняв и истерия, съпътствани от необяснима агресия. Съвременните учени изказват предположения, че е страдала от епилепсия, но това не е доказано. Когато е на 11 г. баща й - Георге Батори умира, а майка й - Ана Батори я праща за възпитание при семейството на годеника й. На 14 г. момичето забременява след кратка връзка с момче от близко село и е изпратена да роди тайно. През 1575 год, едва на 15, е омъжена за граф Ференц Надашд, с който се оттеглят в замъка Шейде изолиран в полите на Карпатите.