Симпатичен прожекционист решава да учи за детектив. Влюбен е в красива млада дама /Катрин Магуайър, една от любимите партньорки на Кийтън/. Когато решава да й поиска ръката, неговият съперник го обвинява, че е откраднал часовника на бащата на момичето / в ролята бащата на Бъстър Кийтън - Джо/. Огорчен от случилото се, младежът се връща в прожекционната кабина и пуска любимите си детективски филми, представяйки си, че е главният герой. След известно време дамата разбира какво се е случило и споделя с баща си кой е истинският крадец.

Този филм се роди от срещата на два съня...Сценарият бе написан за по-малко от седмица по едно много просто, единодушно прието от двама ни (с Дали - бел.ред.) правило: да отхвърляме всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да отворим всички врати за ирационалното. Да запазваме само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо. Сюрреалистите, които не се смятаха за терористи, за въоръжени активисти, се бореха срещу едно омразно за тях общество, използвайки като главно оръжие скандал.