Пълнометражният дебют на режисьора Даниел Риберо, който е адаптация на краткия му филм от 2011 г. "Не искам да се прибирам сам", спечели две награди на тазгодишното издание на "Берлинале" и събра овациите на кинокритиците. Леонардо е незрящ тийнейджър, който се стреми към самостоятелност и поне малко лично пространство в ежедневието си, управлявано от свръхгрижовната му майка. Запознанството с новодошлия в училище Габриел преобръща начина, по който Лео вижда света, поставя на изпитание отношенията му с най-добрата му приятелка Джована и разкрива пред момчето красотата и болката от първата любов.

Лойд Доблър е срамежлив колежанин, влюбен в красивата и интелигентна Даян Кърт. Когато решава да я покани да излезе, съучениците му са изумени от дързостта на Лойд. За всеобща изненада Даян се съгласява да придружи Лойд на бала по случай завършването. И открива, че той е много симпатичен и философски настроен. А Лойд научава, че первектният свят на Даян въобще не е перфектен... И когато откриват, че имат много общи неща, Даян разбира, че баща й е крадец, който я лъже от години.

В тази музикална драма един учител ще открие колко важна може да бъде професията му. Глен Холанд е човек, за когото музиката е важна, колкото и въздуха. Мечтата му е да напише поне едно произведение, което да добие световна известност и да промени посоката на композиране. Свиренето на пиано по различни коктейли и партита не му осигурява нужните средства за нормален живот, затова през 1965 г. той с нежелание приема работата като учител по музика. В следващите 30 години Холанд има възможността да научи на музика и живот хиляди ученици, които минават през неговите класове, както и през училищния оркестър, който той ръководи. Въпреки работата си, на него му е много по-лесно да комуникира с учениците си, отколкото със сина си Коул, който е глух. Това е причина за разрив в отношенията на Холанд със съпругата му Айрис. През 1996-а филмът има номинация за Оскар за главна мъжка роля за Ричард Драйфус.

След “Малката Одеса” и “The Yards” режисьорът Джеймс Грей за трети път се взира по шекспировски в света на тъмните сделки, като събира в едно руската мафия в САЩ и тежестта на неблагодарната полицейска работа. “Господари на нощта” е кръстоска между “черен” и полицейски филм, а заглавието идва от мотото, което всеки служител на нюйоркската полиция носи на емблемата на униформата си в края на 80-те години на ХХ век – в знак на решимостта да “отвоюват” нощта от търговците на дрога. В историите на Джеймс Грей кръвта винаги ни “застига”. Не тази, която се пролива по улиците на съмнителните квартали (макар че и тя е в изобилие), а онази която тече във вените на персонажите и ги свързва в неразрушима семейна връзка. В “Господари на нощта” историята се поделя между двама братя и техния баща.

Забележителен актьорски състав, начело с невероятната Кейт Бланшет, увлича зрителите в тази загадъчна история за свръхестественото.

На 23 януари 2002 г. светът на Мариан Пърл се променя завинаги. съпругът й Даниъл, репортер от "Уолстрийт Джърнъл", прави журналистическо разследване за атентатора Ричард рейд, което отвежда двамата в Карачи, Пакистан. Там той си урежда среща с посредник, обещал да го свърже със загадъчен източник на информация. Потегляйки за срещата, Дани казва на Мариан, че може да закъснее за вечеря. Така и не се завръща.

Какво му е на боровинковия пай? "Нищо му няма. Просто понякога хората избират нещо друго. Боровинковият пай не е виновен, просто никой не го иска." Този мини-диалог сякаш противоречи на клишето "за всеки влак си има пътници". Някои ще усетят в думите отчаяние, други реализъм.. Дали за всичко си има причина, или за пореден път имаме нужда от рационални доказателства. Като се замислим, твърдението е разумно и може да се приложи не само към пайове, но и към лампи, ламинирани паркети, лакомства и взаимоотношения разбира се. В такива боровинкови мисли ни хвърля Уон Каруай - режисьорът, чийто почитатели следят всяко негово ново заглавие.

Феми е от нигерийски произход и живее с приемната си майка сред идиличната природа на Линкълншир. Когато обаче пораства, се налага да се върне в Лондон при рождената си майка. Там той се сблъсква с коренно различна култура и ценности. С течение на времето Феми трябва да реши по кой път да поеме и какво е да си млад чернокож мъж в Лондон в началото на 2000 година. Търсенето му на идентичност ще го поведе на емоционално и незабравимо пътешествие през различни етапи на живота му.