„Омраза” е суров, непринуден и изключително реалистичен, а малкият бюджет, с който разполага, кара Касовиц да композира и изпълни филма си с ръчна камера, да снима в черно-бяло с минимални специални ефекти и множество натурчици. С превъзходен и ескалиращ сценарий, реални локации в парижко предградие, усещане за документалност, тематичен монтаж, експлозивен Венсан Касел и феноменална кинематография (която не се забравя), „Омраза” се превръща в един от върховните френски филми на 90-те, определен от The Times като „един от най-унищожително критикуващите и ефектни урбанистични филми правени някога”. Вторият пълнометражен филм на Касовиц му спечелва награда за най-добър режисьор в Кан, номинация за Златна Палма, награда Сезар и отличие от Европейските Филмови Награди. Списание Empire го слагат на 32 място в „100-те най-добри филма от световното кино” през 2010.

Наивната, чувствителна Джелсомина е продадена от майка си за 10 000 лири на Дзампанo - скитащ цирков артист с лош характер, който се изявява по селските мегдани и панаири като огнегълтач. Той прави Джелсомина своя любовница насила, а тя напусто се опитва да избяга от неспирните му грубости. Двамата постъпват в един цирк, където момичето се запознава с Лудия - чудат въжеиграч, кротък и любезен с нея, но при всяка възможност ироничен с Дзампанo. При едно скарване Дзампанo неволно убива Лудия. Трагедията окончателно побърква Джелсомина, която ден и нощ не може да се отърве от спомена за Лудия.

Линч може да бъде и хуманист - резултатът е това съкровище. Оригиналното заглавие може да бъде тълкувано по много начини: създаден по действителен случай, филмът разказва за пътуването из пустите полета на Средния Запад, предприето от престарелия Алвин Стрейт (Ричард Фарнсуърт) от Айова, който пропътува над 500 километра с тракторчето си, за да навести болния си брат, с когото не си говорят от години. Нетипично за режисьора, филмът също е направен директно - в естествен, последователен маниер; но все пак елегантните композиции и движения на камерата (дело на 82-годишния ветеран Фреди Франсис /"Величие"/), изкусното използване на звука и музиката (все същия Бадаламенти) и иронията към абсурдите на живота в малкия град правят филма типично Линчовски. Най-артистичния филм на режисьора. За съжаление, изпълнителят на главната роля Фарнсуърт се самоубива година след премиерата на филма.

Възрастна заможна дама от еврейски произход и нейният чернокож шофьор имат сложни и симпатични взаимоотношения през времето.

Андрю Ларджман е беден актьор, живеещ в Лос Анджелис, който от години не се е прибирал в родния Ню Джърси. Неочакваната смърт на майка му обаче налага осъществяването на дълго отлаганото посещение. В родния си град Лардж среща много стари познати и... Сам, жизнерадостно младо момиче, което му дава кураж да отвори сърцето си и да се справи с живота, въпреки конфликта с властния му баща.

Героят Течо израства в малко село в подножието на Балкана, сред мириса на розите и любимата атмосфера в къщата на дядо и баба. Мечтата му е да остане в родния си край и да стане розопроизводител. Демагогията на социалистическата система обаче бележат живота му. Течо губи баща си, но тази загуба му дава смелостта и надеждата, че ще се справи сам. След 1989 г. животът го изправя пред нови изпитания. Преходът като епоха на загуба на ориентация, правила и държавност е следващото стъпало, което младият мъж ще се наложи да преодолее.