През 2013 почина Роджър Ибърт - безусловно най-известният и най-влиятелен американски филмов критик. Базиран на неговите мемоари със същото име „Животът какъвто е“ разглежда впечатляващия и богат път на Ибърт - от политически ангажиран новинар до главен кинокритик на „Чикаго Сън Таймз“ и носител на наградата Пулицър. Знаково име за телевизионната журналистика и щастливец, който среща истинската си любов на 50 години, в последното действие от живота си Ибърт става водещ глас на киното в интернет, след като поради тежка болест загубва гласа си.

Документираният филм на Лиз Гарбъс разказва за мистерията на комата и уврежданията на мозъка. Центърът за черепни травми към медицинския център JFK е едно от основните места в САЩ, където се изследват и лекуват пациенти с травми на главата. Филмът проследява историята на четирима от тях – Том, Рокси, Ал Кан и Шон, които са преживели сериозни мозъчни травми. В продължение на една години някои от тях ще преминат в постоянно вегетативно състояния, в минимално съзнание или ще се възстановят почти напълно. Наблюдаваме усилията на доктори, терапевти, семействата и приятелите им в това те да се възстановят възможно най-много.

Филмът разказва за ежедневието на три деца, които в буквалния смисъл не изпитват болка. 3-годишната Габи от Минесота, 7-годишната Мириам от Норвегия и 10-годишната Джамила от Германия имат изключително рядък генетичен дефект, който се среща най-много у стотина души в света. Родителите им са принудени да следят всяко тяхно движение, за да ги предпазят от смъртоносни травми. Мелъди Гилбърт следва семействата в опита им да се справят с това огромно житейско предизвикателство, като показва как понякога болката може да бъде дар, който никой от нас не желае, но и никой не може без него.