Дейстието се развива през лятото на 1984 г. - управлява Маргарет Тачър, а Националният съюз на миньорите стачкува. По време на гей парада в Лондон групичка от активисти с хомосексуална ориентация решават да съберат пари, за да подпомогнат семействата на стачкуващите миньори. Да, обаче има един проблем - съюзът на миньорите се притеснява да приеме помощта им. Активистите не се отказват и решават да игнорират Съюза и да се обърнат директно към миньорите. Избират миньорско градче в Уелс и приготвят малък бус, с който лично да предадат дарението си. Така започва необикновената история за две на пръв поглед доста далечни общности, които осъществяват неочаквано и безспорно успешно партньорство.

Приятели от поне две десетилетия и колеги в нелекия бизнес с рисуването на комикси, Холдън и Банки прекарват дните в своето студио, а вечерите по шумните барове на Ню Джърси. Животът и работата вървят без особени произшествия до деня, когато се запознават с красивата и загадъчна Алиса, която също си изкарва хляба с комикси. Холдън се влюбва безпаметно в нея, а Банки започва да ревнува. Освен това се оказва, че възлюбената му определено е жена с богато минало, което също може да се окаже проблем в най-неподходящия момент.

Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.