Когато Майкъл, Стивън и Ник са заловени от Виетконг, те са принудени да играят на руска рулетка от жестоките пазачи, които си правят залози за тяхното оцеляване. Пленничеството им остава у тях дълбоки физически и душевни рани и когато Майкъл се връща в Сайгон, за да изпълни старо обещание към един от своите приятели, той прави неочаквано и ужасяващо разкритие.
Мост в Париж. Момиче се навежда над нощната Сена със сълзи на очи и с желание да удави мъката си. "Имаш вид на момиче, което се кани да извърши глупост", казва един глас. Това е Габор, който работи във вариете и си търси помощничка. Съюзът между тези двама несретници се оказва печеливша комбинация.
Филмът разказва за един обикновен мъж на средна възраст, който живее заедно с надуваемата си кукла Нозоми - говори й на вечеря, облича я, прави секс с нея. Неочаквано за нея самата, оказва се, че куклата притежава сърце. И всеки ден, след като стопанинът й излезе за работа, куклата опознава света извън апартамента с детинско любопитство. Нозоми започва работа в местната видеотека, дори се влюбва в колегата си...
Изпратен в печален задгробен живот с неусмихващи се изгубени души и меланхолични скитници, след като се самоубива в света на смъртните, младеж с разбито сърце тръгва да търси момичето, подтикнало го към последния му акт на самоунищожение, когато научава, че и то се е самоубило. За това разказва филмът на режисьора Горан Дукич по мрачно комичната повест на Етгар Керет "Щастливите лагерници на Кнелер" (издадена на български в сборника "Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог"). Симпатичният въпреки склонността си към депресия младеж Зия (Патрик Фюджит) прерязва вените си само за да разбере, че болката от живота не свършва с настъпването на смъртта. Попаднал в мрачен метафизичен свят, населен изцяло със самоубийци, лутащи се в търсене на радостите, убягнали им във физическия свят, Зия научава, че любимата му е сред наскоро пристигналите в печалната страна на мъртвите.
Стийв Кларк се премества със семейството си в Крейдъл Бей и се записва в местната гимназия. Стийв не е сигурен дали ще успее да намери мястото си сред своите съученици. Не са му симпатични нито пънкарите, нито зубрачите, нито която и да е от другите групи, типични за всяка американска гимназия. На външен вид обаче той е най-близо до "фукльовците" - те изглеждат съвършени със своите костюми и прически; със сигурност родителите им се гордеят с тях. Поведението им обаче на моменти е твърде обезпокоително.