При все че Спасителна лодка рядко се споменава сред най-добрите филми на Алфред Хичкок, тази драма заслужава повече признание от полученото от познавачите, които фаворизират Психо или Север-северозапад. Малцина режисьори са дръзвали да приемат предизвикателството да създадат цял филм само в малка лодка насред Атлантическия океан. Действието, доколкото може да се говори за такова, е ограничено върху съвсем малко пространство. Актьорите няма накъде да се движат, както няма и впечатляващи интериори или пейзажи. Всъщност подобен филм е обезсърчаваща провокация за всеки режисьор. И точно тук е най-интересното: самият Хичкок измисля идеята. Той я разказва на писателя Джон Стайнбек, който създава гръбнака на сюжета, преди работата да бъде поета от сценариста Джо Суърлинг. Хичкок избира актьорите, водени от Талула Банкхед - чувствителна актриса, известна със студената си игра.

Хората живеят живота си от разстояние, в безопасността на собствените си домове, чрез роботи-двойници, които са секси, физически съвършени механични репродукции на тях самите. Светът е идеален – в него няма престъпност, болка, страх и последствия. Когато първото убийство след години разтърсва тази утопична картина, агентът на ФБР Гриър открива огромна конспирация и трябва да остави двойника си, за да рискува живота си за разкриването на мистерията.

На космическата станция "Титан", разположена под повърхността на третия спътник на Сатурн работят двамата учени Адам и Алекс. Космическата им идилия се нарушава от капитан Джеймс, който е решил да създаде на станцията полигон за изпитание на съвършен киборг от ново поколение, което ще го направи най-влиятелният човек в Слънчевата система. Първият опит на новата технология показва, че кап. Джеймс не може изцяло да контролира изобретението си, а в основата на робота е заложена програма за разрушение на заобикалящата го среда.

Роботи играчки, роботи деца, роботи в офиса и дори роботи като обични покойници обучават човеците около тях на различни неща без да им вредят.