Театралният режисьор Кейдън Котард започва работа по нова пиеса, окрилен от успеха, който има постановката му "Смъртта на търговския пътник". Сега вече той не поставя в провинциален театър, а на Бродуей. Решен да направи пиесата на живота си, той събира силен актьорски състав и започва репетиции в изоставен склад в Манхатън, който превръща в малък град. Докато работата по постановката тече с пълна сила, Котард преосмисля живота си. Припомня си бившата си съпруга Адел - известна художничка, която го остава преди години, за да замине за Германия. Някъде в Берлин е и дъщеря му Олив, растяща под несигурните наставления на приятелката на Адел Мария. Сега е женен за актрисата Клеър, но бракът му не върви. А актьорът, който е наел за собствената си роля, е прекалено перфектен. През 2008-а филмът е получава номинация "Златна палма" в Кан.
Франк Лукас е тихия и невзрачен шофьор на един от криминалните босове в града. Но когато шефът му внезапно умира, Франк се заема с изграждането на своя собствена империя, решен да реализира визията си за Американската мечта. С находчивост и стриктна бизнес етика, той концентрира цялата вътрешна търговия с наркотици, заливайки улиците с по-чист продукт на по-добра цена.
Три сестри - Лий, Холи и Хана. Семейната идилия е на път да се разруши, когато Елиът, съпруг на Хана се влюбва в Лий, а Холи започва да се среща с Мики, бивш съпруг на Хана.
Огъст Ръш (на английски: August Rush) е американски филм мюзикъл от 2007 година на режисьора Кърстън Шеридън. В основата му е историята на 11-12 годишно момче от детски дом, което търси и мечтае да срещне своите родители. Той е изключително музикално надарен и чува музика навсякъде. Той също така вярва, че музиката ще му помогне да намери родителите си, защото те ще го чуят. Различни сполуки и несполуки го изпращат да учи в Джулиард. Там той съчинява музика, която по-късно трябва да изпълни в Сентръл Парк, Ню Йорк заедно с Нюйоркския филхармоничен оркестър. По стечение на обстоятелствата, с този оркестър изпълнение има и неговата майка, която е известна виолончелистка. Баща му, който е китарист и солист на рок група вижда афишите за концерта и също се озовава в парка.
След “Малката Одеса” и “The Yards” режисьорът Джеймс Грей за трети път се взира по шекспировски в света на тъмните сделки, като събира в едно руската мафия в САЩ и тежестта на неблагодарната полицейска работа. “Господари на нощта” е кръстоска между “черен” и полицейски филм, а заглавието идва от мотото, което всеки служител на нюйоркската полиция носи на емблемата на униформата си в края на 80-те години на ХХ век – в знак на решимостта да “отвоюват” нощта от търговците на дрога. В историите на Джеймс Грей кръвта винаги ни “застига”. Не тази, която се пролива по улиците на съмнителните квартали (макар че и тя е в изобилие), а онази която тече във вените на персонажите и ги свързва в неразрушима семейна връзка. В “Господари на нощта” историята се поделя между двама братя и техния баща.
Филмът разказва историята на кубинския поет и писател Рейналдо Аренас. Роден и израсъл в провинция Ориенте в Куба през 40-те, Аренас започва дългата си любов с морето и водата още като дете. Като младеж той напуска дома си и заминава за Хавана, където попада на революционното движение и се присъединява към група писатели и художници. Първата му книга „Песни от кладенеца“ е публикувана, но потисническия режим на Кастро не толерира нито писането му, нито хомосексуалността му.
“Няма ли кой да ме спре?” чуди се Eрика Бейн. Бейн, популярна радио-водеща от Ню Йорк, е свидетел на убийството на годеника си и самата тя става жертва на жестокото и неочаквано нападение. Сега тя открива в себе си непозната личност - въоръжен скитник, който обикаля нощния град, за да търси отмъщение и да воюва със собствената си съвест.
Какво му е на боровинковия пай? "Нищо му няма. Просто понякога хората избират нещо друго. Боровинковият пай не е виновен, просто никой не го иска." Този мини-диалог сякаш противоречи на клишето "за всеки влак си има пътници". Някои ще усетят в думите отчаяние, други реализъм.. Дали за всичко си има причина, или за пореден път имаме нужда от рационални доказателства. Като се замислим, твърдението е разумно и може да се приложи не само към пайове, но и към лампи, ламинирани паркети, лакомства и взаимоотношения разбира се. В такива боровинкови мисли ни хвърля Уон Каруай - режисьорът, чийто почитатели следят всяко негово ново заглавие.
След близо четири десетилетия съвместен живот, Бен (Джон Литгоу) и Джордж (Алфред Молина) най-накрая се омъжват с прекрасна брачна церемония в Манхатан.Скоро след това обаче, Джон губи работата си. Изправени пред фалит, двамата са принудени да продадат апартамента си и да живеят разделени. Джордж се мести при приятели в апартамента на долния етаж, а Бен се озовава при племенника си и неговото семейство в Бруклин, където дели стая с тийнейджър. Докато се борят с болката от раздялата, Бен и Джордж се озовават в понякога трагичен, друг път емоционален сблъсък между поколения.
Млад мъж стои на прозореца с картечница в ръце, докато майките бързат да приберат децата си, които играят на улицата. Поредният делник в Белфаст. Този млад човек не би се поколебал да застреля войниците, застанали на мушката му. Израсъл сред горчивата реалност между смъртта и гнева, той вярва, че краят на тази лудост ще оправдае и най-бруталното насилие.