За да допълни прожекциите на среднометражния филм на Бунюел Симон Пустинника, Пазолини е искал да заснеме "Оргия" - приказка за "непокварен" младеж (Клеманти), който броди из подножието на Етна и яде хора. Но след това добавя втора история, огледална на темите от "Оргия", и я кръщава "Кочина". Свирепа пародия на Годар, Рене и... Пазолини, представяща иронична хроника на "екзистенциалното страдание" на децата на буржоазията, във втората част главен герой е мистичен младеж (Лео), който най-накрая успява да се слее с "природата": изяден е от прасетата, които обича. Кочина е не само изключително възмутителна сатира, но е и един от най-завладяващите филми на Пазолини.
Любовта между две жени може да бъде не само неприкрито секси, но и съвсем истинска и затрогваща. Ситуиран между идиличната френска провинция и улиците на Париж през 70-те години, Катрин Корсини разказва историята на 20-годишно фермерско момиче, чиято хомосексуалност провокира гнева на родителите й традиционалисти, които очакват тя да се омъжи за местно момче. Делфин предприема голяма промяна в живота си, като решава да се премести в столицата. Успява да си наеме апартамент и сменя работната престилка с кожено яке. Не след дълго Делфин е привлечена от динамичната Карол, която е начело на група феминистки. Карол си има приятел, но двете жени бързо се поддават на привличането си и стават неразделна двойка. Блаженството им е нарушено, когато бащата на Делфин се разболява тежко и тя трябва да се върне във фермата, за да се грижи за него заедно с майка си. Карол трябва да избере дали да остане в Париж или да последва Делфин.
Джоузеф Свендън е учител на средна възраст, който живее във ферма със своята умираща майка. В обикновения си живот няма никакви вълнения, дори и в дългогодишните му отношения с вдовица. Въпреки това, когато седемнадесет-годишна-красавица влиза в класа му, Джоузеф скоро ще се озове в обятията й, което след това ще се разкъсва между страстта и чувството, че върши нещо нередно.
Бягайки от полицията, след като е участвал в уреден мач, африканският футболист Франсис (Исак дьо Банколе) търси убежище в ранчото на местен престъпник сред обширните унгарски равнини, наречени "пуста". Скоро той разбира, че с работниците в ранчото се отнасят като с роби. Присъствието му предизвиква поредица събития, чиято кулминация е яростно въстание на работниците срещу престъпниците, които ги командват. Герой по неволя, Франсис се включва в най-важния мач на живота си, където залог са свободата и оцеляването му. "Саболч Хайду е един от малкото наистина авторски гласове в унгарското кино след оттеглянето на Бела Тар. Тук той представя своето виждане за страната си през филтъра на басните и асоциациите. Мираж е загадъчен, подобен на сън, на моменти почти сюрреалистичен.