Париж, началото на века. Жюл и Жим са неразделни приятели. Жюл, обичайно стеснителен пред жените, е лудо влюбен в Катрин, и решава да се ожени за нея. Той решава да я представи на своя приятел и моли Жим да не прибавя Катрин към своите любовни завоевания. След войната Жим гостува на двамата съпрузи и на тяхната дъщеря. В семейството се е настанило неразбирателството и Жюл се страхува, че Катрин ще го напусне отново. Катрин и Жим си признават тяхната дълго потискана любов...

B центъра на прекрасно заснетия филм е млада двойка. Тя е бивша секретарка, чийто служебни задължения са стигнали до леглото на шефа й. Той е бивш студент, неволно въвлечен в смъртта на полицай. Двамата се срещат, свързват, забавляват, обичат и продължават: той по пътя на трагедията, тя към нови хоризонти.

Пол е 45-годишен американец, живеещ в Париж, чиято съпруга току-що се е самоубила. Той среща с 2о-годишната Жан. Двамата дори не си казват имената, нито разговарят, а веднага правят любов в огромен празен апартамент. Уязвимостта на Пол, раните и болката на остаряващ, гневен и изолиран мъж са представени не чрез диалозите му с Жан, а в дългите му монолози, разкриващи не само характера на персонажа му, но и на самия актьор. Брандо представя Пол като трагичен герой, брутален в сексуалните си връзки, егоистичен и безчувствен в своите изисквания спрямо Жан.

Оке е нигерийски хирург, нелегален емигрант в Лондон. И дума не може да става за упражняване на професията. Мъжът работи денем като шофьор на такси, а нощем на рецепцията в евтин хотел. Подремва за малко в квартирата на туркинята Сенай, която е нелегална камериерка в същия хотел. При поредното дежурство, Оке е изпратен да отстрани проблем в току-що опразнена стая. Тоалетната се оказва запушена от...изхвърлено човешко сърце.

Бар е психиатър, който се влюбва в сестрата на една от своите клиентки. Проблемът е, че тя е омъжена и то не за кого да е, а за един от най-опасните гангстери в града.

Вдъхновен от смъртта на Кърт Кобейн, Гюс ван Сант прави натрапчиво и самобитно съзерцание на душевния смут, обсебил талантлив, но психически неустойчив музикант в последните дни от живота му. Майкъл Пит играe Блейк - самовглъбен творец, чиято личност се превива под тежестта на славата, професионалните задължения и растящото чувство на изолация. Филмът го проследява през няколкото часа дезертьорство от собствения му живот, прекарани във и около дървената му къща - случайно редуващи се моменти и пукнатини в съзнанието, размесени с внезапни изблици на рокендрол. Продължавайки естетическия подход, познат от отличения със "Златна палма" Слон и Гери, Ван Сант отново триумфално доказва кинематографичното си новаторство. И трите филма се отличават с недоизказано повествование, ограничено пространство, в което се развива действието, и импровизаторски актьорски техники за предаване на психологически многопластово, но реалистично човешко поведение.

В колежа Харад студентите живеят в необичайни условия и са принудени да се изправят срещу собствената си сексуалност по начин, който обществото отрича. Част от експеримента е да се сформират двойки от несъвместими по характер студенти от противоположен пол, които заживяват заедно като съквартиранти, за да избегнат традиционно наложената идея за моногамия. Основните две "двойки" във филма са лудия по секса Стенли и свръх-плахата Шийла, и несигурният Хари и освободената Бет. За експеримента отговарят проф. Филип Тенхаузен и съпругата му Маргарет, които явно се наслаждават на цялото напрежение и сексуални приключения.