Париж, началото на века. Жюл и Жим са неразделни приятели. Жюл, обичайно стеснителен пред жените, е лудо влюбен в Катрин, и решава да се ожени за нея. Той решава да я представи на своя приятел и моли Жим да не прибавя Катрин към своите любовни завоевания. След войната Жим гостува на двамата съпрузи и на тяхната дъщеря. В семейството се е настанило неразбирателството и Жюл се страхува, че Катрин ще го напусне отново. Катрин и Жим си признават тяхната дълго потискана любов...
Лентата представя тъмно, но и комично приключение през един познат, но и непознат свят; историята на един брак, на децата, на желанието.
След съмнение във верността на мъжа си, Ан се свързва с най-добрия му приятел за да открие, че е импотентен и единственото му удоволствие е да гледа видеозаписи на жени, разказващи за сексуалните си навици...
Пол е 45-годишен американец, живеещ в Париж, чиято съпруга току-що се е самоубила. Той среща с 2о-годишната Жан. Двамата дори не си казват имената, нито разговарят, а веднага правят любов в огромен празен апартамент. Уязвимостта на Пол, раните и болката на остаряващ, гневен и изолиран мъж са представени не чрез диалозите му с Жан, а в дългите му монолози, разкриващи не само характера на персонажа му, но и на самия актьор. Брандо представя Пол като трагичен герой, брутален в сексуалните си връзки, егоистичен и безчувствен в своите изисквания спрямо Жан.
Кейти Холмс е черната овца в семейството, в тази комедия "искряща от тръпчиво остроумие и искрени чувства" (Variety). Патриша Кларксън заслужено получава номинация* за Оскар, а целият актьорски състав се справя блестящо правейки Партито на Ейприл "не само вълнуващ, но и ужасно смешен" (People). Упоритата дъщеря на семейство Бърнс, Ейприл (Кейти Холмс), предлага да организира претенциозна празнична вечеря за целия клан в ню йоркския си апартамент. Но всичко се обърква, когато още в самото начало печката й се разваля, а всички поканени вече пътуват към града. Ейприл ще трябва да разчита на случайността и добрината на непознати, за да се справи с тълпата гладни роднини и да успее да осъществи перфектната семейна вечер.
Вдъхновен от смъртта на Кърт Кобейн, Гюс ван Сант прави натрапчиво и самобитно съзерцание на душевния смут, обсебил талантлив, но психически неустойчив музикант в последните дни от живота му. Майкъл Пит играe Блейк - самовглъбен творец, чиято личност се превива под тежестта на славата, професионалните задължения и растящото чувство на изолация. Филмът го проследява през няколкото часа дезертьорство от собствения му живот, прекарани във и около дървената му къща - случайно редуващи се моменти и пукнатини в съзнанието, размесени с внезапни изблици на рокендрол. Продължавайки естетическия подход, познат от отличения със "Златна палма" Слон и Гери, Ван Сант отново триумфално доказва кинематографичното си новаторство. И трите филма се отличават с недоизказано повествование, ограничено пространство, в което се развива действието, и импровизаторски актьорски техники за предаване на психологически многопластово, но реалистично човешко поведение.