Действието се развива през 16-ти век в разкъсваната от войни Япония. Жителите на малко японско селце търсят закрила от честите атаки на банда мародерстващи крадци. Предлагайки единствено по шепа ориз като възнаграждение, те наемат седем самураи, между които горделивият Кикучио, син на фермер, отчаяно търсещ слава и одобрение. Предвождани от хладнокръвния стратег Камбей, самураите изграждат помежду си връзка на взаимно уважение и респект, но остават дистанцирани от селяните, знаейки че задачата им може да се окаже с фатален край.

Гуидо Анселми е прочут режисьор, потърсил покой и усамотение в престижен балнеоложки курорт. Действителност и въображение се смесват в ума му и мястото изведнъж се населва с персонажите от неговия собствен живот. Гуидо рухва. Когато вече е на път да се откаже от новия филм, който се е опитвал безуспешно да направи, на снимачната площадка повторно се явяват главните действащи лица на живота му. Посред тяхната тълпа Гуидо грабва мегафона и започва да дава заповеди: виденията се подчиняват мирно и кротко, подават си ръка и образуват верига, която весело крачи под нотите на марша "Излизането на гладиаторите". Заглавието идва от броя филми, които Фелини има зад гърба си до момента: осем плюс дебютния си филм, който е режисиран заедно с Алберто Латуада.

„Омраза” е суров, непринуден и изключително реалистичен, а малкият бюджет, с който разполага, кара Касовиц да композира и изпълни филма си с ръчна камера, да снима в черно-бяло с минимални специални ефекти и множество натурчици. С превъзходен и ескалиращ сценарий, реални локации в парижко предградие, усещане за документалност, тематичен монтаж, експлозивен Венсан Касел и феноменална кинематография (която не се забравя), „Омраза” се превръща в един от върховните френски филми на 90-те, определен от The Times като „един от най-унищожително критикуващите и ефектни урбанистични филми правени някога”. Вторият пълнометражен филм на Касовиц му спечелва награда за най-добър режисьор в Кан, номинация за Златна Палма, награда Сезар и отличие от Европейските Филмови Награди. Списание Empire го слагат на 32 място в „100-те най-добри филма от световното кино” през 2010.

Вчерашните непознати днес са неразделни сродни души. Но трябва да се разделят след няколко часа. Джес и Селин броят всеки един миг, като се стремят да получат максимално от живота във времето "Преди изгрев".

В началото 400-те удара" трябваше да бъде късометражен филм или първата сцена от филм, който желаех да посветя на детството. Заглавието, предвидено за тази сцена, беше "Бягството на Антоан". Идеята, която ни вдъхновяваше по време на работата, бе да обрисуваме младостта - не с обичайната разнежена носталгия, а напротив: като "лош период", който трябва да бъде изживян. Бях пуснал обява във в. "France-soir", за да намеря 13-годишно момче. Целта ми бе да открия по-скоро морална, отколкото физическа прилика с детето, което ми се струваше, че съм бил." Фр. Трюфо

При първата среща на Джеси и Селин в началото на 90-те години няколкото часа, които прекарват заедно във Виена променят живота им. Девет години по-късно светкавицата удря отново. Неочаквано се срещат в Париж и разполагат само с един следобед, за да решат дали да споделят бъдещето си.

Награденият с девет Оскара исторически филм на Бернардо Бертолучи разказва истинската история на последния император на Китай, Пуи. За основа на сценария е послужила автобиографичната книга написана от самия Пуи, а в главните роли се превъплъщават Джон Лоун, Джоан Чен и Рик Йънг. Филмът обхваща както годините в които Пуи управлява Китай и е обект на възхищение от страна на милиарди хора, така и неговото изпълнено с предизвикателства детство. Освен с аристократичното си потекло и отношението му относно нахлуващите японски сили Пуи става известен и с разпуснатия си начин на живот и упадъка, който започва да го заобикаля. Филмът на Бертолучи също така разглежда и този период от живота на Пуи в който той живее и се прехранва като обикновен селски работник. За работата си по "Последният император" Бернардо Бертолучи получи "Оскар" в категорията "Най-добър режисьор".

Боб Харис и Шарлот са двама американци в Токио. Боб е кино звезда, дошъл да снима реклама за уиски, докато Шарлот е млада жена, съпровождаща съпруга си, фотограф-работохолик. Страдащи от безсъние, двамата се срещат една вечер в бара на луксозен хотел.

Слепият Затоичи обикаля от град на град и се издържа от хазарт и работата си като масажист. Но зад скромния вид на слепеца се крие невероятен майстор на меча, надарен с изключително бърз и прецизен удар. Един ден той попада в село управлявано от местна банда главорези. Пътят му се пресича не само с този на бандата, но и на две прекрасни гейши решени да отмъстят за убийството на родителите си. Настава време Затоичи да покаже на какво е способен легендарният му меч...

В Лос Анжелис, в навечерието на новото хилядолетие, бивше ченге, нелегално продаващо виртуални изживявания, отчаяно търси приятелката си, зарязала го заради гангстер.

Младият Норман има по-малък брат на име Пол - неустоим и безразсъден авантюрист, който постоянно търси предизвикателства. Сутрин ходят на училище и изучават религия, а следобед ловят пъстърва на муха в река Блекфут. Докато растат, и двете момчета се бунтуват срещу строгия си баща свещеник. Норман намира отдушник в писането и става дисциплиниран и здраво стъпил на земята професор, а Пол става журналист бунтар и затъва в хазарта и алкохола.

Уил Фрийман е ерген, а Маркъс - хлапе с проблеми. Когато стават приятели, те взаимно се научават на всички онези неща, които правят живота такъв, какъвто не очакват, че е. Уил предизвиква завист у всеки мъж - той кара бърза кола, радва се на необвързващи връзки и на 38 е освободил живота си от всякакви отговорности... докато не среща Маркъс. Едно страхотно 12-годишно хлапе, което преобръща живота му и довежда до невероятно смешни резултати.