Филмът представя сагата за фамилията Корлеоне. Изрисува се смразяващата картина на възхода на една сицилианска фамилия, на загубата на властта и влиянието и в Америка, както и предаването им от баща на син. Майсторски се балансират сцените от семейния живот и отвратителния престъпен бизнес, в който са въвлечени членовете на семейството.

Тод Андерсън е момче, изпратено да учи в училището, което са завършили по-големите му братя. Неговият съквартирант, Нийл е изключително умен и популярен младеж, но е принуден да се подчинява на заповедите на баща си. Заедно с другите от класа си, Нийл и Тод, се запознават с професор Кийтинг, техният нов преподавател по английски. Той им разказва за "Обществото на мъртвите поети" вдъхновява ги да обичат поезията и ги окуражава да живеят както те искат. Всеки по различен начин прави това и променя живота си завинаги.

Четирима приятели от малко градче в Орегон – чувствителният Горди, печеният Крис, ексцентричният Теди и особнякът Върн, се отправят да търсят тялото на изчезнал тийнейджър. В стремежа си да станат герои в собствените си очи и в тези на съгражданите си, те тръгват на двудневна експедиция, превърнала се в одисея, при която те откриват самите себе си. Четиримата пушат, разправят си небивали истории и ругаят, защото им харесва, и заедно посрещат трудностите по пътя си.

Стивънс е перфектният английски иконом: идеал, издигнат от него до фанатични висоти. Той предано служи на своя господар - Лорд Дарлингтън, величествено изигран от Джеймс Фокс. Дарлингтън, като повечето британски аристократи от 30-те години на нашия век, е подлъган от нацистите в опитите си да посредничи между тях и британското правителство. Томпсън играе домоуправителката на имението, г-ца Кентън - одухотворена, волева жена, която следи с нарастващ ужас всичко, което се случва пред очите й.

През 1959-а малкият Ингемар живее с умиращата си майки и злобния си брат. Той се справя с несгодите на живота, като постоянно се сравнява с тези, които са по-зле от него като кучето Лайка, изпратено на ракета в космоса. Ингемар започва все повече да се идентифицира с Лайка, докато здравето на майка му напълно се влошава. Скоро Ингемар е изпратен да живее с чичо си Гунар и леля си Ула. За първи път момчето се оказва в среда, където роднините му го обичат и го обгръщат с внимание, а съучениците му го харесват. Когато майка му умира, той вече е спрял да се сравнява с тези, които страдат повече от него и живее със спомените за чудесното лято при чичо си и леля си. Филмът е по автобиографичния роман на Рейдар Йонсон.

Фасбиндер използва автентичен материал (нашумял през 50-те години на миналия век процес около загадъчното самоубийство на бивша кинозвезда), организиран в един подчертано мелодраматичен сюжет с елементи на криминална загадка. Той разказва историята на актрисата Вероника Фос в духа на традициите на киното от 50-те години, без да пародира нито остарялата му поетика, нито присъщите на времето драматургически клишета... Фасбиндер се опира върху занимателната фабула в търсене на онези внушения, които му позволяват да изрази най-цялостно своя възглед за властното присъствие на социалната действителност в живота на индивида. Нещо повече - той прави безпощаден анализ на обществото от 50-те, откривайки зад фасадата на привидно материално благополучие симптомите на духовна криза, свързана с деформирането на хуманистичните идеали, манипулацията на общественото мнение, подтискането на личността, с негласната реабилитация на зловещото минало.

Филмът проследява живота на Ковик, който от изпълнен с нежност тийнейджър - доброволец за Войната във Виетнам, се превръща в огорчен парализиран ветеран. Изпитващ силна обич към страната си, той се завръща се завръща в един много по-различен свят, от този, който е оставил, но въпреки разочарованието и трудностите, се превръща в смел говорител на всички, изгубили своите илюзии.

Ейприл и Франк Уийлър са щастлива млада двойка, живееща с двете си деца в предградията на Кънектикът през 50-те. Увереното им излъчване обаче прикрива задушаващата ги невъзможност да намерят удовлетворение в своите взаимоотношения. Франк е окован от добре платената си, но скучна работа, а Ейприл е домакиня, която страда по бленуваната си актьорска кариера.

Филмът е създаден по истински случай - убийство през 1954-та година. Двете главни героини Полин и Джулиет, момичета от Нова Зеландия, се запознават когато Джулиет пристига като нова ученичка в класа на Полин. Двете прекарват все повече време заедно, живеейки в измислена от тях страна - Боровния, докато родителите на Джулиет не решават да сложат край на тази връзка... но двете момичета няма да се разделят.

„Военнополева болница“ (на английски: MASH) е американски филм от 1970 година, военна комедия на режисьора Робърт Олтмън по сценарий на Ринг Ларднър, базиран на романа „MASH: A Novel About Three Army Doctors“ (1968) от Ричард Хукър. В центъра на сюжета са група мобилизирани хирурзи във военнополева болница по време на Корейската война, чиито ексцентрични опити да се справят със стреса от работата скандализират част от кадровите офицери. Главните роли се изпълняват от Доналд Съдърланд, Елиът Гулд, Том Скерит, Сали Келърман, Робърт Дювал. „Военнополева болница“ печели Голямата награда на фестивала в Кан, „Златен глобус“ за мюзикъл или комедия, както и „Оскар“ за адаптиран сценарий, като е номиниран и в четири други категории. На базата на филма е създаден и едноименен сериал.

Годината е 1953. Йосиф Сталин изглежда в добра (макар и параноична) кондиция, тормозейки всеки край себе си, избивайки всички несъгласни и държейки дори и приближените си нащрек. Всичко това стига до внезапен край една сутрин, когато диктаторът е открит проснат на пода на кабинета си, покосен от удар. Янучи предлага своя версия на последвалия хаос: бясната борба за власт сред неколцината съучастници, снишавали се досега. Всички "изтъкнати" лакеи са налице – мухльото Маленков, тариката Хрушчов, сащисания Молотов, грубиянът Жуков, както и поквареният Берия. Да не пропускаме и впиянчения син на Сталин – Василий, както и изтерзаната му дъщеря Светлана. Те се спречкват за властта с цялата си недодяланост, но отчаяни да се докопат до нея.

Ловът на вещици в развлекателната индустрия от ерата на сенатора Маккарти през 50-те години е в основата на тази трагикомична история. Хауърд Принс (Уди Алън) е касиер в бар, който си заработва допълнително като букмейкър на дребно без особен успех. Един ден старият приятел на Хауърд, Алфред Милър (Майкъл Мърфи) - преуспяващ телевизионен сценарист, му прави бизнес-предложение. Левите политически възгледи на Алфред са станали причина той да бъде включен в "черните списъци" и вече не може да си намери работа. Алфред моли Хауърд да играе "подставено лице" - Хауърд ще си слага името на сценариите на Алфред, ще ги продава, и ще взема част от хонорара за всички причинени неприятности. Новата му кариера като "писател" е мигновен успех за Хауърд, и скоро той върши същата услуга за още неколцина сценаристи, попаднали в "черните списъци".

Вдъхновен от невероятния живот на кръстника на соул музиката, филмът е безпощаден поглед към света на музикалния бизнес и сложния вътрешен свят на Джеймс Браун, като се започне от неговото нерадостно детство до еволюцията му в една от най-влиятелните фигури на ХХ век.

Филмът Дървото на живота проследява историята на семейство от Запада с трима синове. На фокус е животът на най-големия син Джак. Действието започва от най-ранното му детство и продължава до зрелите му години, а възмъжалият герой се определя като „една изгубена душа в един модерен свят”.