Скоро след като Чарли Бабит открива, че има брат аутист Реймънд, той го повежда на едно невероятно пътешествие. Или може би Реймънд е този, който определя посоката? От отказа му да пътува по натоварените магистрали до пълен психически срив заради пропуснато телевизионно предаване насред Оклахома, Реймънд докарва Чарли до ръба на търпението му, а след това напълно разчупва рамките на самовлюбения живот, който по-младият брат е свикнал да води!
Лос Анжелис, 7:07 вечерта: Корки, която пуши цигара от цигара, качва филмовата агентка Виктория Снелинг в таксито си и съвсем непреднамерено я убеждава, че пасва за ролята, за която Снелинг търси актриса. По същото това време таксиметрови шофьори по света също качват пътници и тези срещи на пръв поглед нямат никакви последствия: в Ню Йорк непохватният имигрант от Източна Германия Хелмут Грокенбергер предава волана в ръцете на чернокожия ЙоЙо; в Париж шофьор от Брега на Слоновата кост обсъжда зрението и секса със сляпа, агресивна жена; в Рим екзалтиран шофьор изповядва плътски тайни от миналото си пред свещеник; а в Хелзинки меланхоличният Мика успокоява трима пияни със своята безкрайно тъжна история. Както винаги във филмите на Джармуш, докато петте последователни разказа се движат към своите неочаквано покъртителни заключения, в играта има и доза експерименталност. И все пак това е филм с голяма топлота. Героят е на първи план през цялото време, а изпълненията са страхотни.
Фридрих Монро снима филм за Лисабон, не знае как да го завърши и се обажда за помощ на своя приятел Филип Винтeр. Когато той пристига, Монро е изчезнал. Винтер броди безцелно из града и записва звуци за саундтрака, сред тях – великолепните изпълнения на Мадредеуш.
Университетската преподавателка Вивиан Бел заминава за Рино, щата Невада, за да уреди развода със съпруга си. В чуждия и непознат Запад Вивиан се запознава с Кай - младата и свободолюбива дъщеря на собственичката на ранчото, в което Вивиан отсяда. Въпреки разликата във възрастта им двете намират общ език и се сближават. Опитвайки се да осмисли неуспешния си брак, Вивиан неусетно се оказва на прага на нова връзка. Но този път всичко е различно, плашещо и непознато, защото чувствата, които започва да изпитва са насочени към Кай.
Срамежливият Стефан се завръща в родния си град, за да започне нова работа. Когато перспективното предложение не успява да удовлетвори очакванията му, Стефан се успокоява благодарение на близката си връзка с щурата му съседка Стефани. Тяхната разцъфтяваща любов най-после пробужда увереността, която необщителният Стефан преди е успявал да изрази само в сънищата си.
Тоби и Ахим са гребци и приятели от години. По време на провинциална регата между тях възникват проблеми. Ахим има любовна връзка със Сандра, а Тоби осъзнава, че чувствата му към Ахим са по-дълбоки, отколкото е склонен да признае пред самия себе си. Той се чувства объркан, несигурен и изоставен. Междувременно се оказва, че очакваният девически отбор е сменен с екипаж от атлетични гейове. Тоби и съотборниците му са принудени да се преборят с предразсъдъците си, страховете си, може би и със съкровените си копнежи. Напрежението нараства, а Тоби, Ахим и другите се сблъскват с яростно противопоставяне, което в крайна сметка се оказва и освобождаващо, като развилнялата се на езерото лятна буря...
Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.