Филмът разказва за ключова страница от биографията на легендарния рап изпълнител Тупак Шакур. Чернокож, който произхожда от гетото, участник в криминални дела, нееднократно подсъдим и арестант, той става един от най-продаваните и влиятелни изпълнители в света на рап културата.

В своето поетично есе за Боб Дилън Тод Хейнс предлага медитация над филмовата култура на 60-те години, цитирайки филми като Мъжки род, женски род (1966) на Годар, Нощ след тежък ден (1964) и Петулия (1968) на Ричард Лестър, 8 1/2 (1963) на Фелини и Скъпа моя (1965) на Джон Шлезинджър. Но това не е самоцелно демонстрирана киноерудиция - Хейнс изразява духа на киното през 60-те, така дълбоко повлияли политико-културната реалност, в чийто контекст Дилън става легенда.

Всичко започва с един детски спомен: денят, в който бащата на бъдещия режисьор Себастиано д'Аяла Валва го принуждава да слуша музика, която първоначално го ужасява; далечно ехо от миналото, което го кара да тръгне по следите на своя мистериозен прародител, италианския композитор Джачинто Селси (1905-1988), който твърди, че музиката му е пряко вдъхновена от боговете.