През 1959-а малкият Ингемар живее с умиращата си майки и злобния си брат. Той се справя с несгодите на живота, като постоянно се сравнява с тези, които са по-зле от него като кучето Лайка, изпратено на ракета в космоса. Ингемар започва все повече да се идентифицира с Лайка, докато здравето на майка му напълно се влошава. Скоро Ингемар е изпратен да живее с чичо си Гунар и леля си Ула. За първи път момчето се оказва в среда, където роднините му го обичат и го обгръщат с внимание, а съучениците му го харесват. Когато майка му умира, той вече е спрял да се сравнява с тези, които страдат повече от него и живее със спомените за чудесното лято при чичо си и леля си. Филмът е по автобиографичния роман на Рейдар Йонсон.
Култов филм от носителя на "Оскар" Оливър Стоун за легендарната група The Doors и краткия, но ярък и бурен живот на фронтмена й Джим Морисън (Вал Килмър). Създаването на легендарната група, пробивът им в Лос Анжелис и последвалата световна слава. Величието и падението на един невероятен изпълнител, превърнал се в идол за поколения наред и легенда на световната музикална сцена. Невероятна музика, концерти, жени, алкохол и дрога... Песните на Доорс на живо се изпълняват от Вал Килмър, чийто глас не е могъл да бъде различен от този на Джим Морисън даже от живите членове на бандата.
Елизабет Мастерсън е абсолютно отдадена на работата си като лекар и е прекалено заета за нещо друго в живота си. Една нощ, след ужасна катастрофа, тя се оказва между рая и земята. Елизабет не разбира, че е мъртва и си мисли, че нищо особено не се е случило, докато не среща Дейвид Абът - самотен архитект, който наема нейния стар апартамент. Дейвид мисли, че полудява защото вижда духа й и се опитва по всякакъв начин да се освободи от нея.
Класовите предразсъдъци са на почит. Големите богатства още не са натрупани, а съдбите не се променят само за една нощ. Хората умират на същото място, където са се родили. Това е естественият ход на нещата. Немислимо е нелепата детска мечта на бедния Уилям Тачър да стане рицар да се сбъдне. Но така е само докато приятелите, съдбата, ловките измами и една изключително красива дама не го превръщат магически в доблестния рицар - Сър Улрих фон Лихтенщайн от Гелдерландия.
Оливър и Емили са много различни личности, между които прескачат искри по време на полет от Лос Анжелис до Ню Йорк. Когато пътуването свършва, кратката им връзка също се прекратява. Двамата тръгват по своя път, но не могат да забравят случилото се и докато търсят любов, която да не завършва гибелно, те продължават да попадат един на друг.
Втората част на сексуалния епос на датския режисьор Ларс фон Триер проследява главната героиня Джо, която на средна възраст губи удоволствието от секса и се отдава на мазохизъм, заплахи и насилие. Тя преследва опасното вълнение от секс с непознати, оставяйки детето си само през нощта...
Добре дошли в бръснарницата на Калвин. Свалете си шапката и се отпуснете - ще ви отрежат каквото имате на главата още преди да сте си отворили устата. Но не се гневете, ако наоколо ви се присмеят, защото бръснарницата е място, където всички са равни. Е, поне докато не си тръгнете. Дошли сте за подстригване, но ще си тръгнете с много повече.
Действието се развива в близко бъдеще и се фокусира върху две отчуждени и различни по характер сестри – екстровертната фотографка Инес и интровертната Емили. Двете предприемат пътуване до "най-красивото място на този свят" – имение в горите на европейска провинция, където Инес научава ужасяващата истина, че сестра И умира и иска сама да избере края си. Ужасена, Инес се бори да разбере мотивите на сестра си, докато двете се изправят срещу проблемите от миналото и по-важното, срещу тяхното бъдеще…
В новия си апартамент в Осло, крехка незряща жена постепенно създава балон от своите фантазии. Дали нейните истории са измислица или така изглежда пълната слепота?
Когато двойка от Средния запад напуска празното си гнезденце и се запътва към Ню Йорк – Голямата ябълка, комична поредица от непредвидени злополучия ги застига в най-странните 24 часа от живота им. Преживявайки неочакваното, те поемат рискове, пускат се по течението и накрая намират себе си – и един друг. В крайна сметка разбират, че понякога нещата се нареждат най-добре, когато всичко се обърка.