Пълнометражният дебют на режисьора Даниел Риберо, който е адаптация на краткия му филм от 2011 г. "Не искам да се прибирам сам", спечели две награди на тазгодишното издание на "Берлинале" и събра овациите на кинокритиците. Леонардо е незрящ тийнейджър, който се стреми към самостоятелност и поне малко лично пространство в ежедневието си, управлявано от свръхгрижовната му майка. Запознанството с новодошлия в училище Габриел преобръща начина, по който Лео вижда света, поставя на изпитание отношенията му с най-добрата му приятелка Джована и разкрива пред момчето красотата и болката от първата любов.
Приятели от поне две десетилетия и колеги в нелекия бизнес с рисуването на комикси, Холдън и Банки прекарват дните в своето студио, а вечерите по шумните барове на Ню Джърси. Животът и работата вървят без особени произшествия до деня, когато се запознават с красивата и загадъчна Алиса, която също си изкарва хляба с комикси. Холдън се влюбва безпаметно в нея, а Банки започва да ревнува. Освен това се оказва, че възлюбената му определено е жена с богато минало, което също може да се окаже проблем в най-неподходящия момент.
Монмартр, Кейовете на Сена, Маре,Тюйлери, Далеч от 16-ти район, Порт дьо Шоази, Бастилията, Площада на победите, Айфеловата кула, Паркът Монсо, Квартала на червените деца, Площада на празниците, Пигал, Квартала на Мадлената, Пер-Лашез, Фобур Сен-Дени, Латинският квартал, 14-ти район... През 1964 г., когато Френската Нова Вълна бе в апогея на своето влияние, шестива от най-известните режисьори създадоха филм за Париж. Париж, видян от...включваше новели на Жан-Люк Годар, Клод Шаброл и Ерик Ромер. Епизодите носеха духа на времето си: невинни черно-бели винетки на град, който впоследствие претърпя много промени. Сега 21 кинематографисти са поканени да се върнат по известните улици в Града на светлината, за да нарисуват своите портрети. Париж сега принадлежи на света и екипът е космополитен като самия град.
Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.