Главната героиня във филма е полско момиче Зося Гловацка. Девойката се влюбва в млад украинец на име Петро Хапиню. Родителите на Зося обаче, са против влюбените да сключат брак, тъй като искат да омъжат дъщеря си за по-възрастен богат поляк-вдовец. Но идва лятото на 1941 година и в селото пристига хитлеристката армия. Тя бе посрещната от местните украински фашисти с радостните възгласи „Слава на Хитлер! Слава на Бандера!“. Така настъпва и новият ред в селото. Като за начало националистите избиват евреите, с които по-рано съжителствали мирно. След това в списъка за “неправилни националности“ се озовават и поляците. Така започва „Волинското клане“ – масови зверски убийства на поляци от бандите на УПА (Украинска въстаническа армия – мащабна военна сила на Организацията на украинските националисти). Целта им бе етническо прочистване на украинската нация от други “мръсни“ нации.

Филмът е адаптация по едноименния роман ”Моята Антония” разказва за преживяванията на Джими - млад сирак от средната класа, който пътува към дома на своите баба и дядо в щата Небраска. Докато е във влака той с любопитство наблюдава многобройно чешко семейство, което също пътува към Небраска. Скоро вниманието на Джими е привлечено от красивата Антония, която е дъщерята в пътуващото бохемско семейство. В Европа членовете на семейството са се радвали на добър живот, но несигурното бъдеще там ги е принудило да търсят нов дом в Америка. След като пристига при баба си Джими с изненада открива, че бащата на Антония е купил съседската ферма. Съдбите на младото момче и Антония се сблъскват и двамата прекарват голямата част от младите си години заедно. Но промените са неизбежни и Джими е принуден да остави фермерския живот зад гърба си и да замине в големия град където го очаква колежа. Независимо от всичко обаче той е решен да запази на всяка отношенията си с Антония.